Изостава подготовката на Българското председателство на ЕС през 2018 г.

На заседанието в сряда МС прие Постановление за създаване на Национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство.

Правителствени източници коментираха, че сред причините за забавянето е конфликт между Кунева и външния министър Даниел Митов по въпроса кой да оглави Националния щаб за подготовката и провеждането на председателството на ЕС. В сряда този спор намира разрешение в полза на вицепремиера, която застава начело на т.нар. Национален щаб на Българското председателство. Преди приемането на точката от министрите, Кунева изразява сериозни опасения за досегашния ход на подготовката, отговорност за която имаха четири работни групи.

“Аз няма да скрия, че съм притеснена от темпото, с което върви подготовката. По отношение на обучението на администрацията, ние дори нямаме зала, където това нещо да се случва...”, признава пред колегите си от правителството вицепремиерът по координация на европейските политики. Недоволството на Кунева продължава с думите: “силно съм притеснена и от готовността на НДК. В смисъл, до това време ние трябваше вече да сме напреднали...”

Първоначалните разчети показваха, че българското председателство трябваше да струва минимум 60 млн. евро. Заради забавянето сумата може и да нарасне значително. Огромната част от средствата трябва да отидат за цялостен ремонт на НДК, а за момента дори не са стартирали процедурите по избор на изпълнител. Ремонт трябва да се прави и на Резиденция “Бояна”. На двете места ще се провеждат по-голямата част от форумите, срещите и стотиците събития, на които София трябва да е домакин в рамките на второто шестмесечие на 2018-та година.

Оказва се, че освен проблеми с логистиката и инфраструктурата, подготовката на председателството изостава и откъм кадрово обезпечение.

Не на последно място, България все още не е дефинирала тема за председателството й на ЕС. 2018-та година ще е ключова за развитието на европейската общност. Тогава ще се подготвя и финансовата рамка на следващия програмен период 2020-2027 година. Факт, който засега убягва на администрацията и политическото й ръководство.

За да даде нагледен пример доколко България е изостанала в подготовката на председателството, Кунева посочва Румъния, която ще е начело на ЕС от средата на 2019 година, т.е. година след нас. По думите на вицепремиера румънците “вече са започнали да се готвят сериозно”.

След продължителното експозе на заместник министър-председателя, думата взима премиерът Бойко Борисов. След като посочва, че точката се приема, той посича всички амбиции на министрите да раздуват администрацията. “Искам предварително да знаете, че ще се пазим от всякакво разточителство и всички министерства така да си реорганизират работата, че да не се надяват, че ще им разкриваме нови бройки и капацитет от хора. Имате достатъчно служители, достатъчно експерти, специалисти, съветници, отсега си мислете как ще си ги реорганизирате”, заявява Борисов.

Проверка на БГНЕС установи, че две години преди България да застане начело на ЕС, единственото което към момента е направено е стартирането на сайт на Председателството. Освен, че повечето от директориите на сайта нямат никакво съдържание, не става ясно от кого е изготвена интернет-страницата, нито как, нито кой е избирал изпълнителя на услугата. В портала за обществени поръчки за последните две години липсва информация правителството да е обявявало търг за изработка на сайт на Българското председателство на ЕС през 2018-та година.