Как работи Спешна помощ в София

Намирането на екип в Спешна помощ - София отнема минимум 20 минути на Центъра, в който се приемат повикванията. Оттам идва и голямото разминаване във времето, в което пациентите твърдят, че са чакали линейка и времето, за което медицинският екип смята, че е реагирал. Така се получават и чакания от 2 часа за Спешна помощ – това установи наш екип, който тази нощ изкара едно нощно дежурство с линейка. Ето какво видяха репортерът Яна Тодорова и операторът Елвис Янков.

Първият сигнал, който получаваме, е за дрогиран мъж, намерен посинял в в Студентски град. Тръгваме в 20:22 с надеждата да го заварим жив, защото сигналът към 112 е подаден още в 20:03, a първият свободен екип сме ние. Пристигаме след 20 минути и какво заварваме - посреща ни действително неадекватен младеж, но на крака.

"Кажи какво ти има, какво те боли, отровен ли си, какъв си?", пита го д-р Маргарита Митова. Отговорът е:  "Ся ше се опрая..."

След кратката разправия качваме Симеон в линейката и го отвеждаме в токсикологията. Той обаче отказва да постъпи в болница и просто си тръгва.

"Лечението в България е доброволно. Виждам го, че е психотичен, но не мога да го задържа. Ако го придумам да се върне, ако не...не можем да губим повече време с него", коментира д-р Маргарита Митева.

В същото време 50-годишен мъж със задушаване и болки в областта на сърцето ни чака във Факултета. Успяваме да пристигнем там едва 1 час и 55 минути след обаждането им на спешния телефон. Сърдечните болки на Васил се оказаха усложение от брохит.

Това не е случай за Спешна помощ, но семейството на Васил вика линейка, защото личният лекар не стъпвал в квартала.

Ние продължаваме със следващия случай в квартала. 60-годишна жена с хипертонична криза ни чака 30 минути. И нейното семейство търси Спешна помощ вместо личния лекар: "Значи нямаше три лева и затова не ходи..."

Следващият пациент, който поемаме, е от така наречените „абонати“ – всички в Спешния център вече го познават по гласа. 80-годишният Крум е шизофреник и се обажда редовно за линейка заради високо кръвно. Той ни посреща на крака, не само видимо здрав, но и в добро настроение. Д-р Митова му изписва лекарство за кръвното, но той отказва и ни изпраща с усмивка.

За 6-часовото ни дежурство имаше един единствен спешен случай - на хипертоничката Сашка. Останалите посещения се оказаха загуба на време за екипа или поемане на чужда отговорност – в случая на личните лекари. Въпросът е има ли воля да се промени системата на здравната помощ и тя да заработи в интерес на пациентите.