Как самотна майка успя да намери подслон след дългогодишни опити

Гергана обитава къщичка на ЖП гарата в село Драгичево. Историята й е тежка от самото начало. Майка й изоставя нея и брат й още след раждането.

Гергана Сърбинска: "Имах брат близнак. Той почина. Живяла съм по домовете, почнала съм работа от дете."

Сега работи в БНР като чистачка.

БНТ: Стигат ли Ви парите?

Гергана Сърбинска: - "Гледам някакси... да преживявам."

Ведомственото жилище, в което живее сега, й е предоставено от Национална компания "Железопътна инфраструктура" през 2006 година. След пернишкото земетресение през 2012 година, къщата се пропуква.

Гергана Сърбинска: Децата ми помагат. Трите се оправяме по някакъв начин. Но ако мога да помоля, поне едно общинско жилище.

БНТ: За Вас няма значение дали ще Ви дадат общинско жилище тук или в Перник?

- Няма значение. Върпосът е децата да живеят спокойно. Да има баня, тоалетна най-вече.

БНТ: Не сега както е външна тоалетната.

- Да, сега ползваме външна, зимно време е ад.

БНТ: Как се къпете зимата?

- Зимата ходим при една приятелка в Овча купел..

Гергана мечтае за по-добър дом, защото къщата, в която отглежда дъщерите си е пред срутване. Но самотната майка няма друг избор - това е единственото жилище, което е получила от държавата. От 5 години сградата е опасна и бракувана. Заради риска, от Националната компания "Железопътна инфраструктура" настояват Гергана да напусне. Тя, обаче няма къде да отиде.

Гергана Сърбинска: "Те просто искат да си го бракуват и да се освободи това място. Но аз къде да отида? Кажете ми къде да отида."

С помощта на колеги от националното радио жената получава общински терен с право на строеж в град Перник. Септември тази година е срокът , за да си построи място за живот. Но с минималната си работна заплата и двете деца, тя няма пари нито за проект, нито за строеж на жилище. Ако пропусне датата обаче - губи мястото. Още при първата ни среща с Гергана в дома й дойде кметът на село Драгичево.

Виктор Викторов, кмет на с. Драгичево: "Когато са поискали помощ през тези две години, аз съм кмет от близо две години вече, съм им помагал. Особено зимата, с тази тежка зима. Постоянно идвах до тука. Нито Гергана е идвала да ме пита, нито нищо. Нали Ви казвам, за да се помогне на някой, първо той трябва да поиска някаква помощ."

Следват разговори с кмета на Перник и неговия заместник – така срокът на правото за строеж беше удължен. Междувременно, от НКЖИ уведомиха Гергана на 22 юли, че разполага с един месец да напусне къщата в с. Драгичево. Следващите стъпки, за да намерим дом на Гергана бяха разговори със Столична община за общинско жилище, безброй разговори с кмета на Драгичево, с НКЖИ и дори с хора, които предлагат помощта си. Три месеца по-късно, Гергана научи добрата новина - помогнахме й да намери място, където да живее. Но в продължение на пет години, не е знаела към кого да се обърне, за да намери нов дом сама. А според общински служители, някои хора никога не успяват.