Местим часовниците с един час назад

Тази нощ връщаме часовника с един час назад. Всяка последна неделя на октомври месец в 4 часа през нощта стрелките на часовниците трябва да бъдат преместени, за да преминем от лятно часово време към астрономическо. Как се отразява промяната на организма и има ли икономически ползи от това, разкрива репортажът на Паулина Найденова.

Смяната на часовото време е въведено в България през 1979 година с цел икономия. Счита се, че промяната пести енергия, осигурява на хората повече светлина и повишава активността им. Според икономисти обаче ефектът е нищожен. Колко всъщност пестим?

"Някъде около 54 стотинки на човек годишно. Дори и с повишаване на цените това е не повече от 1 лев в годината. Обаче финансовите последици и здравословните последици са много големи", заяви икономистът Величка Рангелова.

Само в 70 държави продължават да преместват часовника два пъти в годината.

"Няма директива за задължителна промяна на това време и според мен трябва по-скоро да бъде премахнато", коментира още Рангелова.

Оказва се, че промяната води до повече икономически загуби, отколкото ползи. Смяната на времето нарушава съня и понижава имунната система. Това отключва редица заболявания като депресия и диабет тип 2.

"Работоспособността на човек се намалява, концентрацията се намалява", добави Рангелова.

Тази година смяната съвпада с резките температурни промени. Според психолозите за някои адаптацията ще е по-продължителна и изисква цялостно пренастройване на организма.

"Повече от 10 дни са необходими, тъй като вечерното заспиване става по-късно и съответно ранното ставане ми се отразява много зле", сподели Валерия Симеонова.

"Ние в момента се връщаме към нормалното астрономическо време, което просто не виждам логика да бъде променяно всяка година", коментира друг гражданин.

Лекарите съветват в периода на адаптация да се храним пълноценно и да не злоупотребяваме с алкохола и напитките с кофеин.