Омбудсманът Диана Ковачева иска закриването на Софийския затвор

Причина за искането ѝ са лошите битови условия, фактът, че сградата на Софийския затвор е паметник на културата и не може да бъде ремонтирана, както и невъзможността и останалите сгради да бъдат приведени в съответствие с европейските изисквания за лишаване от свобода.

„Тази препоръка е важна, защото там материално-битовите условия са много лоши, те са пренаселени. Има хлебарки, дървеници, има проблем с хигиената и на практика по този начин се нарушават основни права. Факт е, че в тези места няма достъп на светлина, на чист въздух и това, специално за Софийския затвор не може да бъде поправено, защото той е паметник на културата“, посочва мотивите за искането си омбудсманът.

Тя уточни, че там излежават присъдата си близо 2000 затворници и апелира да се предприемат спешни мерки за преместването им на ново място.

По отношение на арестите и местата за задържане, Ковачева коментира, че те за разлика от някои затвори, които са били ремонтирани със средства по Норвежкия механизъм, продължават да са в много лошо състояние.

„Арестите в Свиленград и Габрово и тези, които са основно към областните дирекции на „Изпълнение на наказанията“, са в лошо състояние. Подобрило се е състоянието на арестите, които са преместени към затворите, които също по Норвежкия механизъм бяха ремонтирани“, уточнява омбудсманът.

Диана Ковачева обърна внимание и на резидентната грижа.

„Тя придоби публичност във връзка с проверките в домовете за хората с деменция. Една от основните констатации, които правим е свързана с бавния процес по деинституционализация, който се предвижда да приключи през 2035 г. За нас това е много дълъг срок при наистина крещящо тежки условия, които се изразяват, не само в пренаселеност и в лоши битови условия, но те се изразяват и във факта, че има недостатъчно добра грижа“, коментира още Ковачева.

За нея остава проблем и построяването на къщичките, които сега ще се строят, тъй като те ще се намират на местата на сега съществуващите домове, които според нея, са отдалечени от градовете.

Ковачева подчертава още, че психиатричната грижа се нуждае от спешна задълбочена цялостна реформа.

„Тази реформа се развива в последните 15 години и като че ли не сме постигнали много сериозен успех, както и по отношение на финансирането ѝ. Там един храноден излиза около 1,92 лв., което прави около 63 ст. на ядене, което според мен е крайно недостатъчно, за да се осигури здравословна и питателна храна за лицата с психични отклонения. За сравнение – издръжката на затворник за храна е 4 лв. на ден“, посочва тя и добавя, че психиатрите се извършват и несвойнствени услуги като настаняват за повече от година и половина болни и дава пример с Карлуково, където лечебното заведение се е превърнало в дом за 40 души, а в Кърджали 30, при условие, че Законът казва, че престоят в тях може да бъде между 3 и 6 м.

„Това нарушава правата на болните, но също така поставя и самите психиатрии в затруднено положение, тъй като една такава трайна грижа води до трайно институционализиране, а също е свързано и с финансови ресурси. Трябва да се разкрият нови социални услуги, които да поемат тези хора, защото те са с психични отклонения“, казва в заключение омбудсманът.