Отново българин с японски императорски орден

В дъното на тази българо-японска връзка стои една роза и българските народни танци. И тя до някъде прояснява труднообяснимата близост между българи и японци във времето. Христо Стоянов, хореограф, попада на японска земя още през 1996 година с ансамбъл "Пирин", но след две години повежда танцьорите от фолклорния ансамбъл "Арсенал" на юг в Япония в малкото градче Мунаката и Фукуяма, край Хирошима и Фукуока. Стъпва на японска зема с една българска роза.

Днес на всеки Фестивал на розата в Казанлък се тълпят японци. А нашата Кралицата на розата отива във Фукуяма на техния. Христо Стоянов сан, както го наричат японците ги учи на български народни танци. Създава школа, а неговите танцьори тук учат японски и са активни участници в традиционните вече у нас Дни на японската култура. "Като братя и сестри сме вече. Ние там сме като у дома си, а те тук" - казва носителят на императорски орден "Изгряващо слънце - сребърни лъчи".

Н. Пр. Масато Ватанабе, посланик на Япония в България: "Когато японците чуят за България, те веднага се сещат за киселото мляко, Котоошу и българската роза. А когато стане дума за розата им идва на ум за Казанлък, с Фестивала на розата и Христо Стоянов - посланик на добра воля на България там".

На тържествения ритуал при връчване на "Изгряващо слънце" нашите танцьори пеят на японски композираната от Христо Стоянов песен "За човека и приятелството". През ноември в Казанлък се канят да честват 20 годишнината на тази необичайна връзка с хората на тази вибрираща островна гърбица земя, там, където уважението прави силата.