Министър ал Малики, благодаря Ви за възможноста да разговаряме! По време на визитата си в София, вие разговаряхте с българския си колега министър Захариева и тя изрази загриженост от застоя, в който се намира Близкоизточният мирен процес. Как виждате перспективите за възобновяване на този процес скоро?
Перспективите са много мъгляви. Докато условията остават същите, изгледите остават слаби. Трябва да изчакаме изхода от израелските избори на 17 септември, за да видим кой ще може да сформира ново правителство. Ако Нетаняху спечели, той не е заинтересуван от възобновяване на преговорите с палестинците. Точно обратното - той вярва, че игнорирайки статуквото, може да получи подкрепа от американската администрация и да прави какво пожелае в окупираните палестински територии. Ако съставът на правителството е друг, това би могло да открие възможност за преговори. Американската администрация също не е заинтересована от възобновяване на преговорите. Само палестинците имат интерес и вероятно ЕС. ЕС винаги ще има в лицето на палестинците партньор, готов да седне и да възобнови преговорите. Въпросът е до кой момент настоящата американска администрация ще продължи да блокира преговорите или ще съдейства за преговорите.
Но това е двустранен процес и ако искате да възобновите преговорите, двете страни трябва да вземат тежки решения и да направят отстъпки в името на това да се върне доверието между двете страни, както министър Захариева го формулира, трябват малки стъпки, за да се върне доверието. Вие какви стъпки можете и бихте направили в тази посока?
Процесът започна отдавна - през 1991-a. След 28 години се питаме има ли още възможност за постигане на мир или няма? През тези 28 години, какво ни попречи да постигнем мир? Кого да виним - израелците, палестинците, американската администрация, международната общност? Някой трябва да направи изводите. Изгледите за постигане на мир днес са много слаби, затова трябва да търсим начини да внушим доверие и съм съгласен с Екатерина точно за това, че трябва да започнем да градим буквално от нулата, да опитаме да създадем атмосфера на доверие, на сътрудничество и на разбиране, че има въпроси, с които можем да справим само заедно, да достигнем момент, в който двете страни ще осъзнаят, че да седнат и да преговарят директно помежду си е най- важният елемент, за да преодолеят неприемливото статукво и да постигнат споразумение за мир. Така че, да, съгласен съм с нея по този въпрос и ние трябва да определим кои са най- важните елементи, които да започнем да развиваме с помощта на трета страна, например България или Европейския съюз - и да започнем да градим доверие, сътрудничество, разбиране между двете страни.
Споменахте изборите в Израел. Очаква се американският план за Близкия изток - така наречената "Сделка на века" - да бъде обявен след тези избори. Какви предложения очаквате да видите в този план?
Много е трудно да отговоря на въпроса ви. Не очаквам такъв план да бъде обявен след израелските избори. Чуваме от американските лидери едни и същи изявления - ще обявим плана след това или онова. И за последните две години и половина чуваме същото повтарящо се изявление. Ние чакаме от две години и половина да обявят и те така и не са го направили. Казваха - преди израелските избори, после - след израелските избори. Не знам, аз не им вярвам вече. Обещаваха много пъти и не го направиха. Защо да им вярваме? Това първо. Второ - какъв план имат? До този момент не са разкрили нищо пред никого. Доколко са сериозни, че имат план? Моето предположение е, че нямат план. Само ни карат да чакаме, създават очаквания, не правим нищо, докато чакаме американците да представят план. След изборите ще са нужни около 4 до 6 седмици , за да се сформира правителство. Не могат да обявят плана, докато това не стане - значи ноември. През ноември могат да кажат - навлизаме в последната година от мандата на американската администрация и не можем да обявим план, защото започва предизборна кампания. Така стигаме до 2020 година и моето усещане е, че американците блъфират.
Значи Вие изобщо не очаквате да видите американски план?
Не. Не очаквам да видя план.
Отношенията между палестинската автономия и американската администрация са замразени откакто САЩ признаха Йерусалим за столица на Израел през 2017. Как е възможно да се постигне какъвто и да е напредък без да има диалог със САЩ?
Ние не сме искали конфронтация с американската администрация. През 2017 нашият президент се срещна с президента Тръмп четири пъти. Преговарящият ни екип се срещна с американския екип - Къшнер, Грийнблад и Фридман около 34 пъти. Отношенията бяха активни. И изневиделица президентът Тръмп излиза на 6 декември 2017 година и декларира, че признава Йерусалим за столица на Израел и ще премести посолството от Тел Авив там. Ако бяхте на наше място, какво бихте направили? Вече не можете да вярвате на тази администрация, на обещанията им и трябва да прекратите контакти с тях, докато не преразгледат решението си или да добавят друго измерение на изявлението си, като кажат - ние признаваме Йерусалим за столица на Израел, но в същото време признаваме Йерусалим за столица на Палестина и ще поддържаме преговори между израелците и палестинците, за да решат как да поделят Йерусалим помежду си като столица на двете държави. Ако сторят това, за нас няма проблем. Но те направиха половинчато изявление и се превърнаха от справедлив посредник във вземащи страна. Когато постъпят така, повече не можем да им вярваме. Да, вярвам, че няма мирен процес без американците, но никога не бихме приели единствено американско посредничество в процеса.
Както Ви казах, в момента изгледите за нови преговори са много лоши, но ще изчакаме и ще видим кога ще се появят подходящите условия за възобновяване на преговорите.
Добре, колко време ще чакате?
Задавате много важен въпрос. Знаем, че времето не е наша страна. С всеки изминал ден Израел строи нови незаконни селища, а те променят реалността и правят все по-трудно постигането на мирно споразумение. Така е. Но в същото време не мога да се съглася на наложени ми условия, само защото съм слаб и съм под окупация. Не мога да се предам, защото американците и израелците ме притискат, защото при подобни условия, аз ще изгубя. Винаги трябва да мислиш - кога е точният момент за теб да влезеш в преговори. Не можеш да влезеш, когато си слаб, когато нямаш шанс за получиш това, което искаш. Но ние вярваме в решение на принципа на двете държави, приемаме, уважаваме и се придържаме към международното право, в резолюциите на ООН и сме готови да седнем и да водим преки преговори с Израел. Ние се придържаме към международния формат. Можете ли да поискате от израелците да кажат същото? Очевидно не. Това е много важно! Всяка страна, която иска да поднови преговорите - ако България или друга страна иска да е домакин на каквато и да среща между израелци и палестинци с цел да подготви почвата за възобновяване на преговорите или за да се правят стъпки към изграждане на доверие, ние ще кажем - готови сме!