Поскъпването на тока е неизбежно

Седмица преди 1 юли, преговорите между Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и електроразпределителните дружества за цената на тока все още продължават. Дружествата искат между 8 и 14% скок на тока от началото на юли. Регулаторът настоява за 1% намаление. В разгара на спора, експертите прогнозират скок от 10 до 40%  в цената от 2015 г. Шоковото увеличение се налага заради либерализирането на българския енергиен пазар и навлизането на повече търговци на ток.

Либерализирането на пазара означава потребителят да избира от кой доставчик и колко ток да си купи. И което е най-важното - по пазарни цени, които не са регулирани от държавата.

"Сценарият, който аз по-скоро очаквам, е това, което се случва сега с Топлофикация, едно увеличение между 5 и 10%. Но в рамките на 4-5 години да се случва последователно" прогнозира Антон Иванов от Български енергиен форум.

Така и потребителите няма да усетят шоково поскъпването, и цената ще достигне нормални пазарни нива. Скок с 10%, обаче, означава цена от над 20 ст. за киловат час.

"В момента потискането на тази цена, всъщност тя субсидира големите потребители. Обикновените хора, те средният им разход за ел. енергия не е повече от 40-50 лева. Има такива потребители, пак битови, говоря, които плащат по 300, по 400, по 500 лева. Ако тази електрическа енергия я продавате под себестойност, примерно 10% по-ниско, кои печелят - бедните хора или богатите? Богатите печелят", смята доц. Валентин Колев, бивш директор на ЕСО.

Именно увеличаването на енергийните помощи, а не провеждането на социална политика през цената на тока, е една от рецептите за оздравяване на енергитака.

"Трябва да се види кои са хората с проблеми, да се таргетират точно те и да се повиши ефективността на тези плащания, т.е. те да отиват при наистина нуждаещите се", каза Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Нуждаещите се са между 250 и 303 хиляди, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане. Толкова са хората, получили енергийни помощи тази година.