Проблеми за българските фермери

Руската забрана за внос на земеделски продукти от Европейския съюз продължава да създава все по-сериозни проблеми за производителите в сектора. След млекопреработвателите негативните ефекти от ембаргото засегнаха и европейските производители на плодове и зеленчуци. Сериозни затруднения изпитват и българските производители.

От началото на руското ембарго изминаха близо 2 месеца, като вече всички страни на територията на Европейския съюз изпитват негативните ефекти от него. В новините на БНТ 2 вече ви разказахме за проблемите на млекопроизводителите и млекопреработвателите, породени от забраната. Тя се отразява негативно и върху друг голям сектор - производството на плодове и зеленчуци в цяла Европа. Отново - българските фермери търпят едни от най-големите загуби, не заради големия ни износ за Русия, а защото не са конкурентни на големите компании, които подбиват цените.

Европейската комисия инициира помощ за земеделците. За страната ни са отделени близо 2 700 000 лева, а заявления участие в схемата са подали 123 фермери. Очаква се по този начин да бъдат компенсирани близо 11 300 тона български плодове и зеленчуци.

В момента на европейския пазар застояват огромно количество плодове и зеленчуци, които имат кратък срок на годност и затова производителите се опитват да ги продадат колкото се може по-скоро.

В последния месец другите държави-членки, които са са изправени пред същите проблеми техните фермери и са традицонно със силни производства - било то сектор плодове, зеленчуци, мляко, месо - те търсят къде да се освободят от тяхната продукция, коментира Таня Дъбнишка, експерт от Асоциацията на земеделските производители в България.

Така големите производители, които имат ресурса да намалят рязко цените на продукцията си, задушават по-дребните земеделци, сред които и българските.

Необятният руски пазар - тази продукция, която е била предназначена за него в момента се разпределя във вътрешността на общността и засяга България, Румъния и съседни страни-членки. Което така е предпоставка за един ценови шок и спадане на цените на земеделската продукция, заяви Чавдар Маринов, гл. експерт в Държавен фонд земеделие.

За да се избегне кризата в сектора, Европейската комисия отпуска общо 155 милиона евро в помощ на земеделците. За да участват в нея, те трябва или да изтеглят продукцията си от пазара, или да не я приберат от обработваемите площи. Според земеделците, обаче, помощта не е достатъчна за покриването на всички загуби.

Всеки земеделски производител иска да произвежда от площта, която има или от стопанството, което има, а не да изтегля от пазара продукция и да търпи такива ситуации. И не да бъде компенсиран, а по-скоро да има механизъм, по който да си реализира продукцията и да работи, каза Таня Дъбнишка.

Експертите са на мнение, че ако проблемите в сектора продължат, скоро и българските преработватели на зеленчуци и плодове ще се сблъскат със силноконкурентния внос от чужбина.

Продукцията на българските фермери, които решат да я изтеглят от пазара, няма да бъде унищожена или използвана като храна за животни, а ще бъде дарена на градовете и селата, които пострадаха от наводненията тази година.

За да получат своите обезщетения, обаче, одобрените за помощта земеделци трябва да подадат заявки за нейното изплащане. От Държавен фонд земеделие призовават всички одобрени фермери да го направят колкото се може по-скоро, защото крайният срок е 15 октомври.

Същевременно Европейската комисия прекрати финансовата помощ за млекопреработвателите в ЕС, които също пострадаха от ембаргото. Причината – злоупотреби от страни, които традиционно не са големи износители на сирена в Русия. За този вид помощ обаче не е кандидатствал нито един български млекопреработвател.

Дали подпомагането на българските фермери ще има по-голям резултат – предстои да видим.