Много жени от сливенския затвор извършват отново престъпления, за да се върнат там. Затворът е единственото място, в което се чувстват защитени и получават подкрепа. Това е сред тъжните изводи, до който стигна екипът на сдружение "Дете и пространство". Днес пред специалисти те споделиха това, което са научили за психическото страдание, за жените и техните надзорнички.
Психолозите влязоха в сливенския затвор да помогнат на децата да имат майки. Родени там, те често са оставяни. Въпреки прекрасните условия за отглеждането им до една годинка. Но с помощта на екипа от "Дете и пространство" жените постигнаха доста.
Йордан Данев - началник на затвора в Сливен: Преоткриха тези жени същността на майчиното чувство, същността на отношението към своите близки.
Те влязоха да помогнат на децата, но се сблъснаха с непорасналите им майки. Като Гергана, която казва, че този път ще задържи детето си.
Гергана: Нямах кой да ми помага, защото майка ми, баща им бяха по държавните затова и няма кой да ми помага, ама сега има кой да им помага, имам си мъж, имам си и баща, и майка - ще се грижат за него - за това.
Но Гергана си няма никой навън. Психиката й е крайно незряла и като децата - трудно различава въображаемото от реалното. Както много други.
Весела Банова - психоаналитик, сдружение "Дете и пространство": Но нека да кажем, че една значителна част от тях в живота си са жертва на насилие включително на домашно насилие. Аз лично смятам, че някои са жертва на вътрешен трафик, които не са разпознати, не са идентифицирани.
И затвора е мястото, в което за първи път имат възможност да се образоват, да работят, да открият други интереси. И става така, че затворът осмисля живота им.
Весела Банова - психоаналитик, сдружение "Дете и пространство": Място, което е спасителен пояс за тях. И за тях огромното предизвикателство е, че това, което ги очаква извън затвора, е много по-страшно от това, което е в затвора.
Йордан Данев - началник на затвора в Сливен: Навън не могат да се справят, извършват престъпление, за да се върнат в затвора, където чувстват закрила. Много лош сигнал за нашето общество.
Гергана: Няма да си оставя детето, защото не искам само да родя деца и да си давам децата по домовете. Не искам.
Гергана обаче излиза и не търси детето си. Няма подкрепа, навън е сама. И ако не е станала жертва на трафик в чужбина, ще намери начин пак да се върне в затвора. Както и преди. Както и много други. Без мрежа от социални услуги навън, смисълът на затвора като място за наказание се губи.
Ниското ниво на Дунав позволи да бъдат документирани базите на Константиновия мост при с. Гиген
Тийнейджърите, обвинени в жестокото убийство на мъж в Пловдив, остават в ареста
Окръжната прокуратура в Русе поиска арест за петима от участниците в групите, свързани с разбитата лаборатория за фентанил
Пожарът на „Тракия“: Екипи продължават да следят, за да не се разпространява огънят