Йордановден край Южния полярен кръг

Обличаме специални водонепромокаеми костюми ... и сме готови за слизане.

Да си призная, въпреки че минавам за морски човек коремът ми се сви. Печени военни моряци се затрудниха със слизането по въжения трап за качване на лодката. Двете гумени лодки натовариха с кран предварително опакования багаж и след това един по един се прекачихме в лодките. Вълната си я биваше, но пък, както се казва, това е последна отсечка от дългия почти 15 000 км. път от София до базата ни "Св. Климент Охридски".

По традиция ни посрещат всички полярници, които са на базата. Слизаме на родна земя макар и далеч от България. Сваляме и багажа.

Но днес е голям празник, именник е и командирът на базата Йордан Йорданов. Празникът е на особена почит. Въпреки лошото време има и кандидати да се хвърлят за кръста – художничката Ганка Павлова и новодошлият Стефан Велев. Какво по-добро кръщене от това да хванеш кръста във водите на Южния (ледовит!) океан.

И докато нашите герои се стоплят отиваме до параклиса. Станал е наистина невероятно хубав! Място за духовно усамотение и молитва. Това е може би най-добрият момент и за поръсване със светената вода, която носим. Сигурно си спомняте, че преди да заминем митрополит Антоний отслужи водосвет за здраве и благоденствие на полярниците. Запалихме по свещичка. Днешният ден ще мине под знака на празника и настаняването на новодошлите. А утре – утре започват делничните ангажименти.

(Текстът е препечатан от блога на Цветелина Атанасова. Журналистката от БНТ пътува с експедицията в Антарктика )