„Панорама”: Журналистиката, която не стои в агитките, а между тях

Всеизвестно е, че не „Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер.

Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди. Агресията, която някои от тях понасят, не помага на никакви каузи. Защото колко хора ще харесат сцени, в които мнозина гонят и унижават един, защото мисли различно? Освен достойнството на личността, тук има най-малко три журналистически казуса.

Някои очакват, че „Панорама” ще бъде принудена да заеме страна в една или друга посока. Това няма да стане.

Други смятат, че чрез натиск определени групи ще влязат в предаването за сметка на други. И това няма как да стане.

Екипът на „Панорама” решава, като следва професионални критерии и представя различни обществени течения. Само редакционната независимост и отговорност могат да отговорят на вечния въпрос: защо него, а не мен?

„Панорама” позволява диалог. Това очевидно обърква, дори дразни. Защото днес диалогът не е на мода. В САЩ демократите ходят в CNN, републиканците - във FOX. Социалните медии ни учат да искаме от медиите само „своите”; „чуждите” нямат право на глас.

Дали и в България не вървим към медии на властта, медии на опозицията, медии на протеста? Може би бъдещето е на медията ехо-балон: ако обичаш паста, всеки ден ще ти сервира спагети, тортелини или лазаня.

Ние от „Панорама” обаче вървим по друг път. Той е зададен в самото име на предаването и от европейските представи за обществена телевизия. Изпитваме трудности, правим грешки, търпим критика, но вярваме, че трябва да има и журналистика, която не стои в агитките, а между тях. Зрителите знаят защо.

Автор: Бойко Василев

Коментарът на водещия на "Панорама" Бойко Василев е публикуван в "24 часа"