146 години от Априлската епопея

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което на картата на Европа се появи България.

Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.

Подготовката е само няколко месеца, с което се обяснява и неговия неуспех на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.

То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той обявява началото на въстанието, останалото е история...

Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

На страната на българската кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници – двете най-могъщи империи по онова време – Русия и Великобритания. Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените.

Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в триумф и причина за Освобождаването на България. Това става две години по-късно, след като Русия изпълнява волята на европейския концерт – Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция и Италия – обявява война на Османската империя.

Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея днес има българска държава, изпитваме удоволствието от усещането да говорим родния си език. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително движение.