Бележа. Но не достатъчно

Около Манчестър Сити напоследък се разразява същинска буря. Да, не е нещо свръхизненадващо, просто защото когато си изправен пред съда за хипотетични 115 нарушения, вероятно сам очакваш, че ще бъдеш намерен за виновен поне за няколко. Е, в случая на „гражданите“ нещата са доста сериозни и техните недоброжелатели със сигурност искат да видят как титлите им биват отнемани, а самият отбор отпрашва по административен път към долните нива на английския футбол. Нека за миг забравим за проблемите на клуба, но използваме една странна ситуация от последния им мач преди прекалено дългата пауза за националните отбори, която да ни даде отправна точка за следния нетрадиционен анализ: в мача между Сити и Съндърланд Браян Броби вкара хеттрик за „черните котки“, но въпреки това отборът му не успя да спечели дори една точка и си тръгна с празни ръце от „Етихад“.

Та изниква въпросът – колко често се случва един футболист да реализира 3 (или повече) гола в един мач, но въпреки това да е от губещата страна след последния съдийски сигнал? Сами разбирате – това е почти невъзможно. Ключовата дума е „почти“.

Всъщност в ерата на Висшата лига това не е изолиран случай. Но явлението определено не може да бъде забелязано често. Браян Броби е първият футболист от 20 години насам, който вкара хеттрик напразно. За последно това беше правил Роке Санта Крус за неговия Блекбърн през 2007 – три попадения бяха крайно недостатъчни, защото Блекбърн отстъпи на Уигън с 3:5. Интересното е, че във въпросната среща има и друг футболист с хеттрик – това е Маркъс Бент, който обаче все пак се прибира с усмивка в съблекалнята след победата на Уигън. Преди Броби и Крус страната съдба да си герой и губещ са изпитвали още само трима души във Висшата лига. През сезон 1996/1997 Дуайт Йорк е във вихъра си и реализира три пъти за Астън Вила. Което далеч не означава, че бирмингамци печелят нещичко срещу Нюкасъл, защото „свраките“ побеждават с 4:3. Дион Дъблин три пъти извежда Ковънтри напред в мача срещу Шефилд Уензди през 1995/1996, само за да види как в крайна сметка „кукумявките“ надделяват с 4:3. Безусловният победител в тази необичайна надпревара е обичаният от всички на южния бряг Мат льо Тисие. Нападателят на Саутхемптън може да се похвали ... с два подобни случая. По време на първия сезон на Висшата лига след трансформацията й – 1992/1993 – стрелецът е в позната си форма и в последния кръг вкарва три попадения във вратата на Олдам (да, може и да не помните, но този състав, също е бил част от днешното най-силно вътрешно първенство в света). Очевидно три гола не стигат, защото „светците“ отстъпват с 3:4 при гостуването си. Още по-трудно за преглъщане е първото домакинство на Саутхемптън за сезон 1995/1996, когато на „Сейнт Мерис“ пристига Нотингам Форест. Мат льо Тисие пак вкарва хеттрик, но отборът му отново губи – и отново с 3:4.

Има дори още по-фрапантни случаи, макар че ще се наложи да разширим географията. През април 2009 Андрей Аршавин бележи 4 гола срещу Ливърпул в полза на Арсенал, но „артилеристите“ не побеждават – 4:4. Да, руснакът не губи срещата, което си е за предпочитане в сравнение с други любопитни примери. През сезон 1996/1997 Милинко Пантич е безмилостен пред гола – 4 попадения срещу Барселона за Атлетико Мадрид! И какво от това?! Каталунците печелят срещата с 5:4. На следващия сезон е ред на Кристиян Виери да вкара 4 гола за „дюшекчиите“ в рамките на 90 минути! Но те пак се оказват прекалено малко, защото Атлетико губи от Саламанка с 4:5.

И за да завършим подобаващо, макар и леко спекулативно, отиваме до сезон 1960/1961, когато в турнира за Купата на Футболната Асоциация Лутън играе срещу Манчестър Сити. Денис Лоу вкарва 6 (да, шест!) гола за „гражданите“, които водят с 6:2, но мачът е прекъснат. При преиграването Лутън побеждава с 3:1 (а Лоу пак реализира за Сити). Колко метафорично и иронично. Сити губи, след като първоначално на пръв поглед е спечелил. Ситуацията наподобява сегашната.