Политици, бивши министър-председатели, министри, висши офицери от резерва и запаса, дипломати и общественици призовават за засилване на националната сигурност, по-тясна координация със съюзниците от Европейския съюз и НАТО и подготовка за противодействие на нарастващите заплахи в Черно море.

Черно море се превръща във военна зона, а България трябва да бъде готова да се защитава. Това се посочва в отворен апел, адресиран до българските граждани, Народното събрание, правителството, Европейския съюз и НАТО, публикуван вчера.

Повод за тревогата са повтарящите се атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, включително край българския бряг и в румънски териториални води, както и установените през последните години подривни операции на руските служби на територията на България и Румъния.

Според авторите на апела тези събития са знак за нарастваща ескалация на рисковете и заплахите за сигурността на България и региона. Те подчертават, че става дума не само за инциденти, засягащи корабоплаването, а и за въпроси, свързани със защитата на гражданите, критичната инфраструктура и националния суверенитет.

В документа се отбелязва, че могат да съществуват различни оценки за степента на риска — дали става дума за поредна фаза на ескалация, подготовка за по-широко противопоставяне или първите му прояви. Според подписалите обаче тенденцията към увеличаване и разширяване на военния риск в Черно море е очевидна.

Авторите настояват всеки отделен случай да бъде разследван и отговорността да бъде установявана въз основа на доказателства. В същото време те предупреждават, че липсата на окончателно установяване на извършителя при всеки конкретен удар не може да служи като оправдание за бездействие и отсъствие на подготовка.

Подписалите апела изразяват тревога, че при сегашното състояние на въоръжените сили и на фона на кампания за всяване на страх и парализиране на обществото България посреща нарастващите рискове с политическо ръководство, което според тях не демонстрира необходимата решителност и готовност за защита на националната сигурност и интересите на гражданите.

Те призовават българските граждани да изискват от политиците не обещания, че страната ще бъде предпазена от война чрез добри отношения с Кремъл, а доказателства, че държавата е способна да защити своите граждани и предприема адекватни действия.

„Мирът не се гарантира с надеждата, че Путин ще ни пощади, ако се дистанцираме от Украйна, Европейския съюз и НАТО“, се посочва в апела.

Според авторите мирът се защитава с боеспособни въоръжени сили, ефективни служби за сигурност, модерни системи за наблюдение, достоверно възпиране и преди всичко чрез тясна координация и съвместни усилия със съюзниците и партньорите на България от Европейския съюз и НАТО.

В документа се подчертава, че отбраната не означава желание за война и че България няма намерение да напада никого. Тя означава готовност страната да не допусне агресията да достигне до домовете на българските граждани.

Предстоящите президентски избори са посочени като възможност въпросите за сигурността, съюзническата солидарност и мястото на България в европейската политика да бъдат поставени ясно пред обществото.

Какви действия се очакват от правителството?

Авторите на апела призовават българското правителство да постави националната сигурност над текущите политически съображения и да предприеме конкретни действия.

Сред основните им искания са:

• Недвусмислено осъждане на ескалацията на руските военни действия в Черно море и превръщането му в зона на нарастващ военен риск.
• Укрепване на наблюдението и защитата на въздушното и морското пространство със собствени средства и чрез тясно взаимодействие в НАТО.
• Ускоряване на изграждането на способности за противодействие на безпилотни системи, като се използва в максимална степен опитът на Украйна.
• Осигуряване на ефективна координация между въоръжените сили, службите за сигурност и гражданските институции, включително по отношение на дестабилизационни и подривни операции.
• Активна работа със съюзниците за защита на корабоплаването, пристанищата и критичната инфраструктура в Черно море.

В апела се посочва, че правителството трябва не само да установява какво вече се е случило, но и да гарантира, че България е подготвена за следващата заплаха.

Призив към Европейския съюз и НАТО за засилване на защитата на Черно море

Подписалите документа настояват съюзниците и партньорите на България от Европейския съюз и НАТО да приемат сигурността на Черно море като непосредствен приоритет и да засилят координираната защита на източния фланг на Алианса.

Според тях са необходими интегрирано морско и въздушно наблюдение, своевременен обмен на разузнавателна информация, общи способности за противодействие на въздушни и морски дронове, както и конкретни мерки за защита на търговското корабоплаване, пристанищата и енергийната инфраструктура.

В документа се подчертава, че България трябва да бъде инициатор и активен участник в тези усилия, а не слабо звено в общата съюзническа отбрана.

„Мирът изисква готовност“

Авторите заявяват, че не желаят разширяване на войната, а искат да предотвратят въвличането на България в нея. Според тях това не може да бъде постигнато чрез снишаване, политически уверения или надежда за благосклонност от Москва.

В апела се предупреждава, че отсъствието на готовност за реакция увеличава риска от нови провокации и нови удари.

Според подписалите колкото повече ресурси на Европейския съюз и НАТО успее да привлече България и колкото по-добре е подготвена страната да се защитава, толкова по-убедително ще бъде възпирането и толкова по-голям ще бъде шансът мирът да бъде запазен.

„Призоваваме гражданите да изискват отговорност, правителството да действа, а Европейският съюз и НАТО да укрепят общата защита на Черно море“, се казва в документа.

Авторите предупреждават, че не трябва да се чака следващият потънал кораб, атакувана инфраструктура, атентат или жертви, за да бъде признат мащабът на риска и необходимостта от подготовка.

„Националната сигурност не може да бъде заложник на политически илюзии. Мирът е цел. Отбраната е задължение“, завършва апелът.

Кои са се присъединили към апела?

Документът е отворен за присъединяване на професионалисти с опит във външната политика, отбраната и сигурността.

Сред присъединилите се до момента са:

Президент: Росен Плевнелиев

Министър-председатели:

Бойко Борисов
Иван Костов
Кирил Петков
Николай Денков

Министри:

Аню Ангелов
Асен Василев
Атанас Запрянов
Бойко Ноев
Валентин Радев
Велизар Шаламанов
Гергана Паси
Даниел Митов
Корман Исмаилов
Лидия Шулева
Меглена Кунева
Надежда Нейнски
Николай Ненчев
Николай Свинаров
Румяна Бъчварова
Соломон Паси
Тодор Тагарев
Трайчо Трайков

Висши офицери от резерва и запаса:

Генерал-лейтенант Чавдар Червенков
Генерал-майор Стефан Димитров
Бригаден генерал Динко Иванов

Дипломати и общественици:

Валери Рачев
Весела Чернева
Димитър Ивановски
Елена Поптодорова
Иван Анчев
Илиан Василев
Орхан Исмаилов
Радан Кънев
Стефан Тафров
Стоян Сталев

Апелът е подписан в София на 15 октомври 2026 година и е адресиран до българските граждани, Народното събрание, правителството, Европейския съюз и НАТО.