Цифровото евро: Ще направи ли плащанията по-евтини?

Касите в германската търговия на дребно регистрират около 20 милиарда плащания годишно. Толкова често хората в Германия плащат за покупките си. Обикновено това става с карта или смартфон, който клиентът доближава до платежния терминал. Така започва сложен процес, който протича на заден план и продължава само няколко секунди.

Доставчиците на платежни услуги проверяват дали клиентът разполага с достатъчно средства, за да плати сметката си, тоест дали плащането може да бъде одобрено. Платежните оператори обработват транзакцията и гарантират, че дължимата сума се прехвърля от сметката на клиента към търговеца. Щом на терминала се появи потвърждение, плащането е прието и клиентът може да вземе покупките си.

Обработката на тези плащания струва пари на търговците. Размерът на таксите не е посочен на касовата бележка и остава скрит за потребителя. Проучване на Германската федерална банка (Deutsche Bundesbank — централната банка на Германия) дава повече яснота по въпроса.

Колко струват плащанията с карта?

Според Германската федерална банка най-евтина е Girocard (германска национална система за картови плащания). Търговците плащат средно по 18 евроцента за транзакция, или 0,2% от оборота.

При дебитните карти на международни оператори разходите вече достигат 28 евроцента на плащане, или 0,8% от оборота. Най-скъпи са кредитните карти — при тях разходите са средно 48 евроцента на транзакция, или 1,1% от оборота.

Това прави съществена разлика за търговците. Ако клиентите плащат с международни дебитни или кредитни карти вместо с Girocard, допълнителните разходи за търговията в Германия през миналата година са възлизали на около един милиард евро.

Тези разходи се включват в ценообразуването на търговците и в крайна сметка се понасят от всички потребители. Причината е, че цената на стоката на касата е една и съща, независимо дали клиентът плаща с Girocard, дебитна или кредитна карта.

Цифровото евро трябва да направи плащанията по-евтини

Може ли цифровото евро да бъде решението? Бернд Олман от Баварската търговска асоциация обобщава проблема така:

„Ако трябва да посочим основните играчи — PayPal, Visa, Mastercard — те начисляват високи такси, които търговците трябва да плащат. Ако получим икономически изгодна алтернатива, това, разбира се, ще ни помогне много, а в крайна сметка ще бъде от полза и за потребителите.“

Друг аргумент е, че обработката на плащанията с карти като Mastercard Debit и Visa Debit, както и с кредитни карти, до голяма степен се извършва извън Европа.

Цифровото евро може да създаде единна европейска цифрова инфраструктура за разплащания, която да осигури по-голяма независимост на Европа в тази сфера, обяснява Йенс Райх от Германската федерална банка.

Търговските банки ще имат достъп до системите на централната банка — инфраструктура, която работи на заден план и позволява плащанията в еврозоната да се извършват по единен начин, независимо дали клиентът плаща на касата в магазин или в интернет.

Колко ще струва използването на цифровото евро?

Според Германската федерална банка използването на цифровото евро трябва да бъде безплатно за потребителите. Инфраструктурата за цифровото евро ще бъде финансирана от Евросистемата (Европейската централна банка и националните централни банки на държавите от еврозоната).

Търговците обаче ще продължат да плащат на доставчиците на услуги, които обработват транзакциите.

Европейската търговска асоциация EuroCommerce и Германската търговска асоциация (HDE) предлагат фиксирана такса от 0,1% за транзакции до 40 евро, а за суми над 40 евро — по 4 евроцента на транзакция.

Аргументът им е, че техническите разходи за обработка на плащането не зависят от размера на сумата.

Германският банков сектор смята, че предложените такси са твърде ниски. Банките и спестовните каси ще трябва да свържат собствените си информационни системи с новата инфраструктура и да инвестират значителни средства. Според тях тези разходи трябва да бъдат компенсирани по подходящ начин.

Бъдещите такси в момента се договарят в Брюксел между Европейския парламент, държавите членки и Европейската комисия. Споразумение по законодателната рамка се очаква до края на годината.

Материалът е написан от Сабина Волф за германската обществена медия BR и е публикуван първоначално на 18 октомври 2026 г.