Да си тръгнеш преди всички да го очакват

Преди няколко дни писах материал относно ситуацията в група Д на Европейското първенство за жени в Швейцария, определяйки я като „група на смъртта“. След изиграването на първия кръг тази категоризация изглежда повече от вярна, защото действащият първенец на Стария континент – Англия, начело със строгата и вечно амбициозна Сарина Вигман – може да се окаже зад борда още тази вечер. Ако „лъвиците“ загубят от Нидерландия, то това ще означава, че само чудо може да ги изпрати на ¼-финалите. Чудото е свързано с това Уелс да измъкне нещичко от Франция по-късно тази вечер, което не изглежда особено вероятно. След като дълги години чакаха трофея да се завърне вкъщи, англичанките може да го притежават за прекалено кратко време. Удобен момент да надникнем назад в миналото, за да проверим дали изобщо някога при жените шампионът е отпадал толкова рано и след втория си мач.

Ако групата беше малко по-поносима, то вероятно поражението от Франция с 1:2 щеше да послужи като сигнална лампичка за Англия, а не като последно предупреждение. Но чуйте това. Ако отпадне довечера (или след третия кръг), Англия ще бъде първият шампион при жените, който напуска Световното първенство, Копа Америка или Европейския шампион още в груповата фаза! Обяснението е доста прозаично: просто при дамите конкуренцията назад във времето е доста по-скромна и подобни сюрпризи изглеждат (а и са) направо невъзможни. Оставете отпадането в групата – в предишните 27 издания на трите споменати надпревари в 14 случая действащият първенец защитава трофея си! Англия е доста близо да изравни резултата до 14:14.

Бразилия и Германия са основните „виновници“ за тази чудовищна статистика в полза на шампионите, просто защото в близкото минало двата отбора бяха с огромно надмощие над всички останали в Южна Америка и Европа и неизменно печелеха титлата и не позволяваха на нито един друг тим дори да си помисли, че може да вдигне над главата си някаква купа. Двете страни защитават континенталните си отличия по 6 пъти, като германките дублират и световната си титла от 2007. Последният 14 случай, в който даден женски отбор успява да защити трофея си от предишното издание на някой турнир, е от 2019 година, когато Съединените Щати с Меган Рапино в редиците защитават световната си корона. През 2023 на последния женски Мондиал Щатите загубиха след дузпи от Швеция на 1/8-финалите, ставайки ... първият световен шампион, който не успява да стигне до ¼-финалите на следващия турнир.

Всеки един европейски първенец е достигал поне до ¼-финалите на следващия шампионат на Стария континент. В повечето случаи дори до по-далеч. Увеличаването броя на отборите в турнира все пак позволява някои козметични размествания. На последните две европейски първенства шампионът си тръгва именно на ¼-финалите – през 2017 се намери най-накрая кой да възспре Бундестима, това беше Швеция. През 2022 пък Нидерландия напусна надпреварата след 0:1 след продължения срещу Франция. Като цяло откакто трите големи турнира включват поне 16 тима във форматите си, нито един състав не е бил математически (а и на практика) елиминиран преди да е изиграл поне 4 срещи. Историята помни и странни приумици на съдбата, като през 1999, когато Норвегия в ролята си на световен шампион печели първите си 4 срещи с обща голова разлика с 16:3, само за да отстъпи на Китай на полуфиналите с унизителното 0:5.

Е, при мъжете ситуацията е доста по-различна. Само ще спомена, че в три от последните четири Световни първенства действащият шампион си тръгва още в груповата фаза – Италия през 2010, Испания през 2014 и Германия през 2018. Испанците бяха в сходна ситуация като тази на англичанките от тази вечер – те загубиха с катастрофалното 1:5 от Нидерландия откриващия си двубой, а после претърпяха поражение и от Чили и бяха отстранени още след втория си мач. Бразилия от 1966 и Франция от 2002 са други два примера на първенци, които си тръгват без да успеят да прескочат първия етап на Мондиала.