В интервю пред сайта на БФ Волейбол вече бившата състезателка разкри, че ще остане във френския Волеро Льо Кане като спортен директор
Българската волейболистка Ева Янева обяви края на своята забележителна кариера след отпадането на нейния клубен тим Волеро Льо Кане в полуфиналите на френското първенство, като след последния си двубой тя бе изпратена с аплодисменти от феновете, съотборничките ѝ, както и от ръководството на клуба.
Състезателката, която прекара годините си във волейбола на поста посрещач, се оттегля с редица трофеи във витрината си, като тя има повече от 10 шампионски титли в първенствата на България, Русия, Франция и Китай. В допълнение Янева и е световна клубна шампионка с екипа на руския Динамо Казан през сезон 2014/15.
В хода на своята спортна кариера Янева игра за тимовете на ЦСКА, Стинол, Липецк (Русия), Кан (Франция), Омичка (Русия), Динамо Москва (Русия), Динамо Казан (Русия), Джей Ти Марвълъс (Япония), КСМ Букурещ (Румъния), Тянжън (Китай), Илбанк (Турция), Саръйер (Турция), Гуанджоу (Китай), Щрабах, Братислава (Словакия), Девелопрес, Жешув (Полша) и Волеро Льо Кане (Франция).
С екипа на националния отбор пък Ева Янева взима участие на седем европейски първенства между 2003 и 2021 година.
По повод своето оттегляне от спорта вече бившата волейболистка говори пред сайта на БФ Волейбол, за да разкаже какво ѝ предстои оттук нататък.
- Как мина първият ден без волейбол?
- Нормално е, не мога да кажа, че е бил много различен от другите. След мача се събрахме да си кажем довиждане, да отпразнуваме края на кариерата. За съжаление, спрях с волейбола без титла, но беше много емоционално. Бяха ми приготвили страхотна изненада. Имаше видео поздравления от семейството, племенниците, бивши съотборници. Благодаря на всички! Прегръщам ги!
- Какви бяха емоциите от последния мач?
- Дълбоко се надявах това да не е последният, а да продължим напред. Но уви... Тъжно е. В същото време си давам сметка колко дълъг път съм извървяла. Попитах се как съм издържала 20 години физически само извън България. Не е лесно. Възрастта няма как да я пребориш.
- Помните ли последната си точка?
- Наистина не си я спомням. Бях фокусирана върху мача.
- Какво ви накара да сложите край на кариерата?
- Здравословното ми състояние. Волейболът не е контактен спорт, но е изключително изморяващ. Имам болки в кръста от няколко години. Усетих, че няма как да съм пълноценна цял сезон. В такъв случай просто трябва да кажеш „Край!"
- От какво сте най-доволна и от какво сте най-недоволна по време на годините във волейбола?
- Няма нещо, от което да съм недоволна. Всичките ми спомени са положителни. Толкова много години на корта – адреналин, приятелства. Волейболът ми помогна да видя почти целия свят. Борих се с трудностите и получавах резултати.
- Кой е моментът, който никога няма да забравите?
- Много са. Но европейското първенство в Пловдив ще остане завинаги специално в сърцето ми. Споделих емоциите с българската публика. Подкрепата беше невероятна.
- На кого дължите най-много в спорта?
- Трудно е да определя един човек, защото, ако не изброя всички, някой ще остане незаслужено извън борда. Но ще отговоря на въпроса! Първият ми треньор Мария Минева! Без нея нямаше да съм днес това, което съм. Тя ми даде пътя във волейбола.
- Ще останете ли във волейбола или гледаш към различно поприще?
- Мисля да остана. Имам предложение от Льо Кане да продължа като спортен директор. Ще помагам в селекцията. Приемам го като огромно признание, защото съм чужденка. Оценили са какво съм направила за клуба и спорта. Затова това ще е следващата ми работа.