Джордж Уеа, който доказа, че за мечтите няма предел, достатъчно е да вярваш в тях и в себе си

Знаете ли кой е 25-ият президент на Либерия? Вероятно в съзнанието ви отрицателният отговор вече е категоричен.

Малките жокери ще ви подскажат, че той е бивш сенатор на Монтсерадо в държавата от Западното крайбрежие на Африка. Избран е за президент през 2018 г., въпреки че влиза в битка за позицията още през 2005 г. Първоначално народът не одобрява кандидатурата му, а основният довод е липсата на образование. А тогава каква е причината героят ни да вярва в победата на изборите?

Тук идват големите жокери. Особено за спортния фен... Става дума за първия африканец, който печели "Златната топка" във футбола. Прави го с екипа на Милан през 1995 г. и наследява Христо Стоичков като кавалер на най-престижната индивидуална награда в спорта. В кариерата си играе още за тимове като Монако, ПСЖ, Челси и Манчестър Сити. През 2004 г. Пеле го слага сред 100-те най-велики живи футболисти в света.

Разбира се, че става въпрос за Джордж Уеа. Вероятно най-великият африкански футболист в историята, който стига чак до президентския кабинет в държавата си. Всичко това са известните факти от живота му. Тези, с които ще го отличим след години. Първите асоациации, за които Уеа ни напомня. Но това са бляскавите моменти. Трудните разказва самият той.

"Спахме 14 души в една стая. Баба ми Ема беше на леглото, а останалите 13 на пода. Родителите ми се разделиха и всеки пое по своя собствен път. Баба ми събра цялото семейство в едно помещение и даваше останалата част от къщата под наем, за да събере малко пари. Единствената ни храна беше ориза. Само ориз, нищо повече. Постоянно чувствах глад, а гладът е нещо ужасяващо. Израснах сред тресавище и комари в беден квартал на град Клара, който се намира в близост до пристанище Монровия. Правех какво ли не, за да изкарам пари. Играех карти и пушех", спомня си Уеа.

"Никога обаче не съм крал. Обичам футбола и му дължа всичко. Започнах да играя в Африка, но не получавах пари за това. Просто се наслаждавах. Спах с топката, хранех се с топката. Когато бях в Милан, моите съотборници играеха билярд или четяха футболни вестници на дивана. Всичко беше свързано с футбола. Но това не е моят живот. След последния съдийски сигнал футболът не беше в мислите ми. Той беше заместен от жертвите на гражданската война, близките ми, приятелите ми, братовчедите ми и децата, с които израснах. Опитвах се да не мисля постоянно за това. В противен случай нямаше как да играя добре. Трябваше да забравя тази болка за 90 минути. След края на мача мислите ми се завръщаха в Либерия", разказва великият Джордж Уеа.

И да, безброй са историите и примерите, които ежедневно ни показват, че за мечтите няма предел. Достатъчно е да вярваш в тях и в себе си. Понякога обаче по-голямата мечта е не тази, която ще направи теб щастлив, а ще промени към по-добро света дори и на един човек. В случая на Джордж Уеа амбицията му извън футбола, се оказва дори по-ценното наследство за цял един народ, който е скандирал името му докато е бил на терена.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: