Как Путин си спечели още един силен враг

Правилните въпроси

Със сигурност сте се питали много неща през последните дни. Задавали сте си безброй въпроси на които трескаво сте търсили отговори. Няма съмнение, че след като четете тези редове, поне един от тези въпроси е бил свързан с войната в Украйна. Например, кога ще свърши. Или пък има ли опасност да дойде и на нашите географски ширини. Или най-баналното – кой ще победи?

Най-сигурният начин да получите правилните отговори е да зададете правилните въпроси. Понякога именно това е най-проблематичното – какво точно да питаме и как да формулираме питането си. Затова реших в днешния си анализ да подходя нестандартно – да изпълня ролята и на питащия, и на отговарящия. Така, надявам се, хем ще ви спестя някои главоблъсканици, хем ще ви дам допълнително храна за размисъл.

Изтичащата седмица ни предложи две доста благодатни теми за развиване на конспиративни теории – срещата на страните-членки на БРИКС в руския град Казан и пристигането на севернокорейски войници в Русия. Умишлено използвам думата войници, а не войски, защото последното обуславя наличието на някаква организирана бойна сила, със съответната екипировка и тежко въоръжение, а в случая по-скоро става въпрос за „насипен“ човешки материал. И поради нестихващият и даже нарастващият интерес към корейската тема ще започна именно с нея.

снимка: БТА

Какво се случва с войсковия контингент на КНДР в Русия и ще бъде ли използван той на фронта в Украйна?

Един от най-трудните аспекти на анализа на конфликт в развитие е намирането на достоверна информация и на надеждни източници за нея. Тъй като през изминалите дни практически всеки с достъп до микрофон, камера и клавиатура се втурна да коментира поредния военен „експеримент“ на Путин, аз реших да се абстрахирам от всички „коментатори“ преразказващи и доукрасяващи малкото известно до тук и да се приближа максимално до възможните първоизточници на достоверни данни – украинската и южнокорейската разузнавателна централа. Внимателно слушах и какво казва Джейк Броу, бивш американски военен изкарал шест години служба под пагон в Южна Корея, който перфектно владее езика и съответно е наясно с местните нрави и манталитет. Получава се доста интересна картинка, която след време може да послужи за основа на някой холивудски трилър с елементи на екшън. Но това ще е след време, а засега ще ви го кажа направо – към момента севернокорейски воски на фронта няма. То може и да има, но след като никой до ден днешен не ги е видял, а ЗСУ (украинските въоръжени сили) не са показали кадри на трупове или пленници, значи засега корейски войскови единици не съществуват. Нещо като котката на Шрьондингер, но в севернокорейски вариант.

И все пак, ако поданниците на Ким Чен Ун се появят още утре на бойното поле какво ще ни е известно за тях? От кадрите които бяха разпространени в руските социални медии от някаква казарма някъде около Владивосток става ясно, че гражданите на КНДР в зелени маскировъчни униформи са доста ниски, около една глава под руснаците. Едва ли са ги подбирали на кастинг такива, по скоро те са представителна извадка на населението на север от 38-я паралел което не си дояжда от десетилетия и генетичните ефекти от недохранването се предават от поколение на поколение. Това не е задължително някакъв показател за отсъствието на физическа сила, по-скоро не, но все пак си струва да се отбележи.

Според разузнавателните централи на Киев и Сеул, които със сигурност вече поддържат някаква „топла“ връзка, общият брой на КНДР-овците е някъде около 12 хиляди, включително 500 офицери и трима генерали. От тях приблизително 3 хиляди би трябвало да очакваме в района на Курск едва ли не още другата седмица.

Защо точно в Курска област, би попитал някой от вас. Ами защото това е единственият участък на фронта, където севернокорейците могат да се сражават без да изглеждат като агресори, а напротив – като освободители. Става въпрос за определена точка от подписания неотдавна военен договор между Пхенян и Москва, съгласно който ако една от страните бъде нападната, другата, съответно, трябва да й се притече на помощ. А както е известно, след офанзивата на ЗСУ в Курска област, която започна в началото на август, Русия се опитва, макар и безуспешно, да представи себе си едва ли не като жертва на чужда, т.е. украинска, агресия. Така хем няма да се налага на корейците да влизат в конфликт с международното право появявайки се на призната украинска територия, хем ще изглеждат едва ли не като защитници на Русский мир от „домогванията на Запада“.

Каква ще е ролята на бойците от КНДР бойното поле?

Обявените първоначално от разузнаванията работещи в полза на Киев 3 хиляди души като бройка отговарят приблизително на една съвременна бригада. Бригадите, обаче, в своята същност представляват миниатюрни армии, те включват в себе си освен пехота и артилерия, танкове, бронетранспортьори, инженерни войски и т.н. Северокорейците, обаче, са дошли в РФ „голи като пушки“, но без пушки. И едва ли някой тепърва ще им дава камиони, бронирана техника, оръдия и др. Отделно от това ще са нужни и офицери за свръзка с перфектен руски и корейски на всички нива на командването. И най-важното, наличието на напълно въоръжена и екипирана чужда войскова формация означава, че на нея трябва да й бъде даден определен участък от фронтовата линия. Т.е. освен да воюва, тя ще трябва да се занимава с военнопленници, с местното цивилно население, да събира разузнавателна информация, да се снабдява с гориво, храна и амуниции, да поддържа постоянна връзка с вишестоящите щабове, с авиацията високо горе в небето и с какво ли още не. Това е твърде много свобода и отговорност за която и да е от нормалните армии, да не говорим за севернокорейската.

По скромното ми мнение, робите на Ким Чен Ун, или поне тези, които отидат на фронта, ще изпълняват ролята на прословутите руски затворници, помилвани от Путин и впоследствие мобилизирани в ЧВК „Вагнер“, както и тези събрани в отрядите „Шторм Z“. При това няма да действат на конкретно място, а ще бъдат разделени на групи от по няколко десетки човека и подчинявани на отделни руски части, за да ги подсилват. С други думи – ще бъдат ползвани като едноразова щурмова пехота изпращана право срещу дулата на украинците. Пък който оцелее – оцелее...

Южнокорейското разузнаване също така твърди, че е станала ясна цената, която Русия трябва да заплати, за да получи „едноразовите“ войници – поне двайсетина милиона долара и помощ за подобряването на ракетите-носители на ядрени бойни глави, с които Пхенян в момента разполага. Както често се случва при такива тъмни сделки, вероятно има и много други неща, за които ние няма как да знаем в момента... Друга интересна информация идваща от Сеул пък твърди, че тези войници били едва ли не предварително са отписани и че не се очаквало никой от тях да се върне от фронта, а семействата им още от сега били изолирани, за да не се разпространяват слухове вътре в страната. С генералите и старшите офицери ситуацията е точно обратната – тъй като севернокорейското общество де факто е разделено на касти, то те реално принадлежат към ръководния елит, а той рядко става мишена на репресии. Именно от генералите и офицерите ще се очаква след като се върнат у дома, в КНДР, да обобщят и в последствие внедрят в армията бойният опит, който те са натрупали в Украйна.

В ЗСУ, като цяло, приемат доста спокойно новината за евентуалната севернокорейска „намеса“ в конфликта. Те явно вече се подготвят психологически за предстоящия сблъсък с новия и принципно непознат враг защото вече даже е заснет пропаганден клип на корейски, който рекламира нагледно добрите условия за живот в лагерите за военнопленници. Украинците също така се готвят и в чисто военно отношение да посрещнат и устоят на очертаващия се доста силен натиск – преди няколко дни те прехвърлиха в Курска област елитната и много опитна 47-ма Бригада, която е въоръжена почти изцяло с модерна западна бойна техника.

Вероятното появяване на войски на Пхенян на фронта в Украйна предизвика небивала тревога у братовчедите им в южната част на Корейския полуостров. Притесненията на Сеул са продиктувани най-вече от възможността КНДР да се сдобие със солидна и калена в модерните битки армия. Затова южнокорейците вече сериозно се замислят за това как да помогнат на Киев във военно отношение. Един от дискутираните варианти е изпращането на южнокорейски оръжия на ЗСУ, за да засили тяхната мощ. Това звучи доста реалистично, но за да станат факт трябва бъдат гласувани някои промени в сега действащото законодателство в Южна Корея. В Сеул също така изключително силно се надяват колкото се може по-скоро в ръцете на украинците да попаднат един или повече севернокорейски войници, за да могат те да бъдат разпитани. На последните, освен доста храна и човешко отношение докато са в плен, още от сега им се намеква за възможност да бъдат „приютени“ я в Южна Корея, я в друга държава по техен избор.

Забележителното в случая е не дали ЗСУ ще успеят да пленят някой друг севернокореец и да го изтъргуват със Сеул за нещо си, а фактът че Путин успя да разгневи не на шега южнокорейците и определено си спечели непримирим враг в тяхно лице. А едва ли човек в наши дни може да си представи по неприятен и лют противник от Южна Корея, защото тя не само ще даде на Украйна някой друг долар или евро ако й бъде поискан, но и защото като държава тя е четвъртият по големина производител на оръжия света. Като системи оръжията не са най-модерното, което съществува в момента, но са изключително качествени и не случайно южнокорейските предприятия, въпреки че работят без почивка не смогват да изпълняват всички заповеди отгоре.

И за да приключа „корейската“ тема, бих желал да направя едно кратко обобщение по нея. Ако стане факт, привличането на чужди войски за участие във военна операция на територията на РФ ще бъде едно от най-големите самоунижения и опозорявания, на които Путин въобще някога му се е налагало да се подлага. Излиза че свръхпрехвалената т.нар. втора армия в света даже не може освободи незначително по размери паче от международно признатата територия на РФ без чужда помощ.

Вероятната севернокорейска пряка военна помощ е и симптом на всичко лошо, грешно и опорочено, което се случва в руската армия в момента. Например, загубите и липсата на хора, които пълноценно да заместят излезлите от строя. Изтичащата седмица постави своеобразен рекорд на руските загуби във войната в Украйна – над 10 хиляди души. Това е толкова много, че дори някои руски военни коментатори гравитиращи около Кремъл са напълно шокирани. На фона на тази катастрофа, която се повтаря с ужасяваща цикличност на всеки няколко дни, пристигането на няколко хиляди корейци си е направо капка в морето. А ако в близко бъдеще започнат да пристигат качествени южокорейски танкове, ракетни системи и самолети – кой ще бъде виновен за това?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News