Кодово име: "Жена"

Няколко години преди #metoo движението един филм обърна вниманието към три жени герои, позабравени от историята.

"Скрити числа" ни разказа за Катрин Джонсън и нейните колежки, които с математически и инженерни умения имат ключова роля за успеха на американската космическа програма. През последните години все повече "нежни" имена изплуват от архивите...

Всъщност една от най-значимите жени в историята на НАСА се казва Маргарет Хамилтън. Само на 33 години тя е лидер на екипа софтуерни инженери, които пишат компютърния код за мисията "Аполо 11" – първото кацане на Луната. Минути преди прилуняването бордовият компютър е претоварен от данни от сензорите, но прогресивният за времето си софтуер спасява мисията от провал. Счита се, че Хамилтън е основоположник на асинхронното програмиране и дори на нея се преписва авторството на наложилия се термин "софтуерно инженерство".

Маргарет Хамилтън до разпечатания код за мисията "Аполо 11", 1969 г.

Но любовната история между жените и "кода" започва много по-рано. През 1917 г. американската армия е неопитна, а ЦРУ и Агенцията за национална сигурност още не са създадени. Затова всички съобщения, имащи нужда от дешифриране, са изпращани към малко провинциално имение в Илинойс.

Собственикът Джордж Фабиан е ексцентричен милионер, който винаги носел панталони за езда, въпреки че никога не се качвал на кон. Също държал да го наричат полковник, въпреки нулевия му военен опит. Той поканил литературната експертка Елизабет Смит да открие скрит шифър в произведенията на Шекспир, които трябвало да разкрият "истинския автор".

Това така и не се случило, но заради езиковите си познания Елизабет се оказва един от най-добрите разбивачи на военни кодове по онова време и всички криптирани съобщения пристигали в имението на полковник Фабиан. В разбърканите символи тя с лекота разпознавала най-често използваните букви.

Елизабет Фридман

След войната тя продължава работата си, като дешифрира засечени съобщения на мафията и вкарва зад решетките хора, близки до Ал Капоне. През Втората световна война помага за разбиването на кода на нацистките шпиони в Латинска Америка, което довежда до залавянето на много от тях.

Въпреки че често лингвистката се справя със задачи, с които никой друг не може, заслугите за успехите обикновено отиват към началниците ѝ. Тя подписва документи за конфиденциалност и дори близките ѝ не знаят с какво точно се занимава.

Но Елизабет съвсем не е сама. През Втората световна война САЩ започват трескаво издирване на талантливи математички и лингвистки. Основни въпроси били дали обичат да решават кръстословици и дали са сгодени. Верните отговори били "да" и "не". Флотилията от млади разбивачки на кодове води до дешифрирането на много военноморски кодове и потапянето на вражески кораби.

Изцяло женски офис работи по дешифрирането на военноморски съобщения през Втората световна война (национален архив на САЩ)

Британците също избират красиво имение за база на изчислителната си мощ. Блечли парк стана известен от ролята на Бенедикт Къмбърбач в "Игра на кодове". Това е сградата, където Алън Тюринг успява да декриптира прословутата германска машина "Енигма".

Той обаче съвсем не е сам. Три-четвърти от разбивачите на кодове в британското разузнаване са жени. Интересът към "момичетата от Блечли" нарасна едва през последните години, като през 2012 г. се появи британският сериал "Кръгът Блечли".

Блечли парк

В него се разказва за бивши декодерки, които след войната използват уменията си в разкриването на тежки престъпления. Успехът на шоуто доведе до американско продължение – "Кръгът Блечли: Сан Франциско". Главните героини заминават за САЩ, за да помогнат на свои колежки, с които са комуникирали често по време на войната.

И тук идва добрата новина – другата седмица БНТ започва излъчването на всичките 8 епизода на "Кръгът Блечли: Сан Франциско". Ако сте мъж и не разбирате как точно героините в минисериала разбиват кодове, може да помолите близка до вас дама за помощ.