На днешната дата се навършват 1012 години от смъртта на цар Самуил. За първи път можем да отдадем почит пред тленните му останки на родна почва - в столичния храм „Света София“. Отправяме се към разложкото село Добърско. Легенда свързва с него съдбата на ослепените самуилови войни.

Всички знаем от историята за загубената от цар Самуил битка при село Ключ и последвалото ослепяване на хиляди негови войници по заповед на византийския император Василий II. Каква обаче е била съдбата на смелите български воини след това? Една легенда свързва много от тях с разложкото село Добърско. Най-популярната легенда за съдбата на Самуиловите войници гласи, че хиляди ослепени мъже тръгват към Рилския манастир, за да търсят изцеление. Зимата обаче ги застига, когато са в района на село Добърско. Там те намират подслон и лековит извор.

- „Те не са прогледнали, но са облекчили болката, защото това си е все едно светена вода.“

Мариела: „И това е легендата, че намират това аязмо, ползват водата и получават облекчение за своята слепота и за своите болки. Голяма част от войската остава тук. Те са едни от първите заселници тук в селото.“

Елена Ченова, екскурзовод в храм „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, Добърско: „Започнали да просят, така се издържали, така се препитавали. Основават тази певческа школа, основават школа на гъдуларите и тези школи съществуват и до днес.“

До днес съществува и смятаният за лековит извор. Повече от 1000 години след битката при село Ключ легендата за целебните свойства на водата му продължава да привлича хиляди туристи от цяла България.

Елена Ченова, екскурзовод в храм „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, Добърско: „Идват много туристи, които търсят водата, помага им водата с очни проблеми и на рани също. Връщат се и си пълнят от водата. Изследвана е, съдържа по-голям процент фосфор и затова не се препоръчва за пиене, само за миене.“

Сцената „Изцеление на слепия по рождение“, изографисана на една от стените на храма „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, в чийто двор е изворът, също препраща към легендата. На нея вместо традиционното за византийския канон буквално изобразяване на Исус Христос, който докосва очите на сляп човек, зографът изобразява чешмичка и войници.

Елена Ченова, екскурзовод в храм „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, Добърско: „Това малко лековито изворче никога не променя нивото на водата си. Нито през лятото, нито през зимата. Водата винаги е постоянна. И зимата не замръзва.“

Повече от хиляда години след гибелта на цар Самуил жителите на Добърско продължават да носят в сърцата си жива легендата за войниците му и любовта към Родината. Легенда, която един ден Катерина ще предаде и на четирите си деца.

Катерина Тодорова: „Те са много горди, че наистина израсват в момента в село, в което са били Самуиловите войници и наистина аз бих им казала да се гордеят с това, не само със селото, но и с това, че са българи и където и да отидат, защото не знам, може да отидат някога и в чужбина или пътят им да продължи нанякъде, да се гордеят с това, че са българи, не да го прикриват, защото да се наричаш българин е чест.“