Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Очертанията на войната: За началото на четвъртата фаза и какво издават бомбардировките от Русия

Анализ на Камен Невенкин

от БНТ
09:55, 19.11.2022
Чете се за: 22:50 мин.
Сигурност и правосъдие
очертанията войната началото четвъртата фаза издават бомбардировките русия
Слушай новината

Войната преминава в нова фаза

Докато миналият уикенд целият свят се вълнуваше от това какво се случва в Херсон, то тази седмица сякаш войната се върна в нормалния си монотонен коловоз и засега не ни предлага нищо специално. Но хората като мен, които са се заели да изследват даден военен конфликт от различни ъгли и да поглеждат в „дълбокото“, знаят че именно „кротките“ периоди обикновено са предвестник на нови, значими събития, за които дълго ще се говори след това. Аз си мисля, че точно това се случва в момента и войната неусетно минава в четвъртата си фаза. Изминалите дни също така донесоха някои други интересни новини, които на пръв поглед не са взаимосвързани, но реално се вписват много добре в общия пъзел. Но първо най-главното.

Четвъртата фаза

Имам всички основания да смятам, че в бъдещите изследвания за руско-украинският конфликт именно настоящата седмица ще бъде посочвана като начало на нова, четвърта фаза на войната, която със сигурност за момента крие много неизвестни. За да не ви обърквам излишно, нека още веднъж припомня, кои бяха предишните три фази на войната:

- Първа: От началото на руската инвазия (24 февруари) до към края на март, когато стана ясно, че агресорите няма да могат да превземат Киев и другите градове в североизточна Украйна и бяха принудени позорно да се изтеглят.

- Втора: От края на март до края на август, когато руснаците, използвайки превъзходството си в артилерия, денонощно атакуваха в Източна Украйна, най-вече в Донецка и Луганска области. Те успяха да превземат няколко ключови града (Изюм, Северодонецк, Лисичанск) и дори напълно да овладеят Луганска област, но не успяха да постигнат главната си цел, пълното „освобождаване“ на Донбас.

- Трета: За начало на третата фаза аз, а вероятно и много други изследователи, считам 29 август, когато украинците започнаха своята първа голяма контраофанзива на юг в района на Херсон. След това те пренесоха своите усилия на север, при Харков като се възползваха от тоталното изтощаване на руснаците от тежките летни боеве, успяха да им нанесат тежки поражения първо край Изюм, а след това и при Лиман. Кулминацията на успехите на ЗСУ (украинските въоръжени сили) през есента безспорно е освобождаването на Херсон, където руснаците бяха принудени да се евакуират на левия бряг на Днепър.

Какво ще бъде характерно за четвъртата фаза на войната? Според мен активните бойни действия ще се водят на много по-тесен участък на фронта, най-вече в Донбас, като ще атакуват предимно руснаците, при това с висока интензивност, докато украинците ще преминат трайно към отбрана, при това умишлено, с цел да обезкървят противника.

Много е вероятно генерал Залужни (командващият на ЗСУ) и неговият щаб да са решили, че ще е по-изгодно да прекарат зимата на сегашните си позиции и да се опитат да нанесат максимално високи загуби на руснаците, отколкото да се мъчат да организират свое собствено голямо настъпление, за което, очевидно към момента те нямат достатъчно сили. Такова със сигурност ще последва през пролетта, а дотогава ще трябва да бъдат подготвени и екипирани мощни резерви.

Донбас – основното бойно поле

Засега най-ожесточени са сраженията на север и югозапад от Донецк, съответно в района на Бахмут и Вугледар. При това тенденцията към момента е руснаците постепенно да разширяват участъците на своите атаки, най-вече за сметка на неотдавна мобилизираните бойци, както и на частите изтеглени от Херсон.

От гледната точка на военната стратегия в момента, в Донецка област се водят едни от най-безсмислените сражения, които светът е виждал от Първата световна война насам. Руснаците там атакуват буквално от първия ден на инвазията, но вече девети месец нямат придвижване напред. В този район особено активно действат наемниците от ЧВК „Вагнер“, както и „опълченците“ от ДНР и ЛНР. За първите се говори, че им плащали на километър отвоювана земя, а за вторите се твърди, че воювали за някаква свобода. Ама за чия точно, не е много ясно.

Проблемите, с които войските на Путин се сблъскват са много, затова ще отбележа най-важните от тях.

Първо, сраженията се водят в район, където украинците вече почти девет години са се готвили за отбрана и са успели да изградят няколко силно укрепени линии в дълбочина. Те са планирани по такъв начин, че дори руснаците някак си успеят да превземат Бахмут и Вугледар, това по никакъв начин няма да доведе до колапс на фронта.

Второ, от ден на ден ЗСУ стават по-силни, по-опитни и най-вече – по-добре въоръжени. Нарастващата огнева мощ на украинците се усеща най-добре именно от атакуващите руснаци, които за своите минимални успехи плащат несъразмерно висока цена в хора и в техника. Украинските защитници на района са направо потресени от упоритостта, с която руските командири изпращат своите войски отново и отново на сигурна гибел и твърдят, че бойното поле се е превърнало в „истинска месомелачка“.

Трето, за разлика от други места където в момента се водят боеве, в Донбас има много открити равни площи, а разстоянията между населените пунктове са сравнително големи. Така на повечето участъци, където руснаците са принудени да атакуват, те са видими отдалеч и украинците ги поразяват с лекота, сякаш са на някакъв полигон.

Четвърто, изключително глупавата тактика практикувана от руснаците. Един от основните принципи на военното изкуство е да се нанесе максимален ущърб на противника с цената на минимални собствени загуби. За да се постигне това, непрекъснато трябва да се търсят най-слабите места във вражеските позиции и да се използват по най-решителния начин. Това обаче, няма как да се случи без добро разузнаване, постоянно маневриране, опити да се обкръжи противника чрез обхождане и дори чрез най-елементарно надлъгване. Именно за това великите пълководци от отминалите епохи са успели да влязат в историята. А тези руски офицери, които всеки ден пращат стотици на сигурна смърт защото „отгоре“ са им наредили да превземат някое село на всяка цена са обречени да останат анонимници с пагони.

Двата фланга

На двата фланга на фронтовата линия засега се очертава сравнително спокойствие, което на езика на военните означава периодични взаимни обстрели от тежки оръжия с различна интензивност.

На северния фланг засега ЗСУ имат лека инициатива, като се опитват да си пробият път към град Сватово, но сякаш не си дават много зор. (Това беше в кръга на шегата, разбира се.) По-вероятно е украинците да се стремят да заемат през зимните месеци някакви по-изгодни позиции, които да им позволят през пролетта да предприемат масирано настъпление. Сватово, през който минават няколко важни пътни артерии, е ключът към контрола на цялата северна част на Луганска област. Успеят ли да го превземат, ЗСУ най-вероятно ще си върнат в този район всички земи, които са загубили от началото на агресията. Иначе бойното поле около Сватово донякъде наподобява това това при Херсон: обработваеми селскостопански площи, горички, храсти, малки реки, ферми, села, а между тях – тук-таме ниски хълмове. Като цяло, това би трябвало да облагодетелства отбраняващите се руснаци, но дали ще проработи в тяхна полза – предстои да видим.

На южния фланг тази седмица всичко бе спокойно, ако изключим първите обстрели на Херсон от руска страна (нещо, което вече предвидих, че най-вероятно ще случи ако ЗСУ успеят да освободят града). Засега основната пречка пред украинците е широкият Днепър, но това едва ли ще продължава да ги спира безкрайно дълго. Преди няколко дена те вече на два пъти предприеха бързи рейдове с високоскоростни лодки срещу обекти на окупаторите на левия бряг, така че вероятно в момента наблюдаваме „фазата на опипването“, след която ще последват по-сериозните неща. Голямото предимство на украинците тук се нарича „Хаймарс“.

В момента в обсега на Хаймарсовете (ок. 85 км) се намират практически всички шосета водещи до Крим, както град Мелитопол. Това вече принуди руснаците да си изтеглят доста назад всички свои големи щабове и складови бази, което в дългосрочен план прави защитата на този район доста проблематична за тях.

Нищо чудно да станем свидетели на поредния капан подготвен от генерал Залужни – първо ще изтощи руснаците с редовни обстрели с високоточни ракети, а след като тотално съсипе логистиката им ще нанесе изненадващи удари, за да изолира Крим по суша. В негова полза работи и обстоятелството, че въпреки гръмките изявления на московските пропагандатори, тежко повреденият Кримски мост няма да може да заработи с пълен капацитет преди есента на 2023 г. Това пък означава доста по-малко храна, гориво и амуниции за окупационните войски, отколкото Москва предварително е планирала.

НАТО и ракетният удар по Полша

За мен това безспорно е най-емблематичното събитие на отминаващата седмица. И не защото е твърде необичайно, а заради реакцията на страните-членки на НАТО. А тя беше не просто неочаквано предпазлива, но даже боязлива. Това логично предизвика доста негативни реакции сред украинското общество, където за един кратък миг беше лумнала надеждата, че могъщите държави от североатлантическия алианс най-накрая ще влязат открито във войната на страната на Киев. Е, не се случи.

Какво на практика означава това? Ако на НАТО толкова му се воюваше с Русия, то това беше просто една „нарисувана“ възможност. Но нито една страна-членка даже за миг не се замисли дали да яхне момента. Напротив, цялостната реакция беше по-скоро в обратна посока. Къде остана агресивността на блока? Нали, според московските пропагандатори във Вашингтон, в Лондон, другите от „колективния Запад“ и най-вече в самата Варшава, от години ги сърбят ръцете да видят сметката на „матушка Русия“. А сега casus belli (поводът за война) буквално се въргаля на земята, а никой не иска да го грабне? В крайна сметка какво по-голямо доказателство за това че НАТО, дори и в най-дръзките си планове, не е възнамерявало да встъпва открито във война, а точно обратното – че на всяка цена се опитва да се държи встрани от нея.

Иначе в сряда, 16 ноември, във военно-въздушната база в Рамщайн, Германия военните министри на страните-членки на НАТО се срещнаха за седми път. Резултатите от нея бяха горе-долу предсказуеми – Украйна няма да получи това, на което в Киев най-много се надяваха – танкове и самолети. Но ще й бъде дадено колкото е възможно от всичко останало - най-вече артилерия и противоракетни системи. Аз вече имах възможност да коментирам за вас, че нови западни танкове ЗСУ няма да види в обозримо бъдеще, а със самолетите, дори при положителна развръзка, ситуацията е такава, че подготовката на пилоти и наземен обслужващ персонал ще трае години. Все пак, на Запад мислят дългосрочно и акцентът е поставен върху това от какво точно украинската армия има нужда в момента. А то е защита срещу постоянните ракетни обстрели и средства за борба с настъпващите руснаци в Донбас (най-вече артилерия). Освен това ще бъде приведен в действие цял пакет от мерки и мероприятия целящи повдигането на общото ниво на боеспособност на ЗСУ: подготовка на войски в западни бази, автомобилна техника, комуникационно оборудване, техническо обслужване т.н. Както вече съм коментирал неведнъж, западните партньори на Киев мислят дългосрочно и тяхната цел е не толкова да решават непосредствените проблеми на ЗСУ, а да ги превърнат в квалитетна бойна сила за години напред.

Именно добрата подготовка, насищането на предната линия със значителен брой оръжия, стотиците хиляди комплекти първокачествена зимна екипировка пристигаща от Канада, Великобритания, Швеция и Германия и най-вече безспорният талант на генерал Залужни като пълководец ме карат да мисля, че ЗСУ ще успеят да удържат очертаващата се руска офанзива през предстоящите студени месеци.

(Поредните) руски ракетни удари

По утвърдена вече „традиция“, след като Русия претърпи някое унизително поражение на бойното поле, Путин нарежда масиран ракетен удар по Украйна. Така беше и този път – във вторник, четири дни след като украински флаг се развя над Херсон, от Русия полетя поредната „доза“ смъртоносни ракети. При това атаката, в значително по-малки мащаби, бе повторена в четвъртък. И в двата случая цели бяха обекти на украинската инфраструктура, в първия – подстанциите на електропреносна мрежа, а във втория – и газодобивните предприятия.

Статистиката от последния месец и половина разкрива доста интересни детайли по отношение на обстрелите:

Първо, успеваемостта на украинската ПВО се увеличава. Вече се свалят много по-голям брой руски ракети, отколкото при първоначалните атаки. Тук веднага се усети пристигането на модерните западни противоракетни комплекси, немският IRIS-T и норвежко-американският NASAMS. Първият сваля поне 9 от 10 вражески летящи обекта, а вторият за момента е 100% безпогрешен. Най-добрата новина в случая е, че рязко намаля смъртността сред цивилните.

Второ, намалява номенклатурата на оръжията използвани от руснаците. Например, напоследък липсват балистичните „Искандер“, срещу които за момента украинците нямат противодействие. Това означава, че при този модел е достигнат критичният минимум и всичко налично се пази за „черни дни“. Разбира се, Русия ще бъде в състояние да произвежда известни бройки и за в бъдещето, най-вече благодарение на контрабанден внос на най-важните елементи. Но като цяло санкциите и недостигът на квалифицирани специалисти ще им пречи да достигат желаните обеми.

Трето, рязко намаля количеството на използваните ирански дронове-камикадзета. Докато през октомври по време на най-масираните атаки понякога бяха изстрелвани десетки на ден, то през последните две-три седмици руснаците пускат само единични бройки. Това засега е една доста добра новина за Украйна, а дали ще има нови оръжейни доставки от Техеран – предстои да видим. Преди време вече писах, че е възможно да е оказван дипломатически натиск върху Иран, а и самата близкоизточна държава напоследък показва признаци за дистанциране от конфликта. Дано това наистина да е така.

Четвърто, ударите показват колко чувствителна е днешната гражданска инфраструктура на цивилизования свят към външни въздействия, било то от страна на хора или просто в резултат някакъв природен катаклизъм.

Достатъчно е една от няколко ракети да се промъкне през иначе солидната ПВО на Киев и моментално няколкостотин хиляди невинни граждани остават без ток и вода. Това което спасява украинците е, че държавата им е високоразвита в технологично отношение и хората отговарящи за енергетиката са добре подготвени професионалисти, които винаги успяват да намерят начин да възстановят щетите. Разбира се, голяма роля играе и помощта, която оказват редица страни от Европа и Азия. Всичко това, обаче, не решава генерално проблемите с електроснабдяването и в момента милиони украинци са поставени пред дилемата дали да напуснат домовете си и къде да живеят през зимните месеци.

Студ и разруха – новата стара стратегия на Путин

В четвъртък Песков, говорителят на Путин официално оповести нещо, което повечето от нас така или иначе вече знаят – ракетните удари се нанасят, за да бъде склонена Украйна към преговори. Това, разбира се, едва ли ще се случи, защото украинците са изключително сплотени, уверени в крайната победа и възнамеряват да извървят докрай трудният път, който им предстои. На този фон в началото на седмицата се появи неофициална информация, че хора от администрацията на президента Байдън са подтиквали Киев за смекчаване на ултимативния тон към Москва, но единствената промяна в официалната риторика, която се забелязва от известно време е, че Зеленски вече е склонен на директни преговори с Путин, докато доскоро бе категоричен, че такива ще има само с евентуалния му бъдещ наследник. Иначе на всеки здравомислещ човек не само в Украйна, но и по света е ясно, че едно замразяване на конфликта при сегашната фронтова линия ще остави много неудволетворени претенции, които ще го размразят с нова сила в бъдеще.

Засега е сигурно, че Путин ще продължава да разпорежда ракетни обстрели и ще натиска своите генерали да превземат Донбас. Кремълската управници вече забелязаха, че атаките с ракети по граждански обекти предизвикват див възторг в по-военнолюбивата „патриотична“ публика у дома и ще продължават да й сервират още от същото „зрелище“. „Хлябът“ пък засега го осигурява като цяло добре работещата руска хранителна индустрия . А както знаем още от древните римляни, когато хлябът и зрелищата са осигурени, властта не се плаши от бунтове. Това означава, че Путин вече е дефинирал поредната си краткосрочна стратегия: ракети до дупка, Донбас на всяка цена, а на пролет – каквото стане...

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Отборът на Ванкувър Канъкс победи с 4:1 гостуващия Лос Анджелис Кингс
Отборът на Ванкувър Канъкс победи с 4:1 гостуващия Лос Анджелис Кингс
Лука Дончич регистрира 50-ия си "трипъл-дабъл" в НБА за успеха на Далас Маверикс със 127:99 над Денвър Нъгетс
Лука Дончич регистрира 50-ия си "трипъл-дабъл" в НБА за успеха на Далас Маверикс със 127:99 над Денвър Нъгетс