Оксана Чусовитина: Не съм феноменална, задържах се малко повече в спорта

Оксана Чусовитина е вписана в книгата с рекордите на Гинес. Тя е единствената спортна гимнастичка със седем участия на олимпийски игри. В момента се подготвя за осмата си олимпиада, където ще е на 46 години. Световната купа във Врана е генерална репетиция за нея преди игрите в Токио.

Изключителната спортистка отдели няколко минути специално за българските медии:

Гостувате за втори път във Варна. С какви чувства се връщате тук?

- Да, за втори път идвам в родината на моя приятел Йордан Йовчев. Тук се чувствам прекрасно, защото съм сред близки. Не съм се състезавала доста време и Световната купа е първият ми старт, искам да сверя часовника си и да видя до къде съм стигнала в подготовката за олимпийските игри. Надявам се на добри резултати, в България съм сякаш у дома, има слънце и е топло, както е и в Ташкент.

Проведохте част от подготовката си в Германия, имаше проблем със залата в Ташкент. Сега всичко наред ли е?

- Бях на лагер в Германия, защото залата в родината ми се използваше за карантиниране на болни от Ковид. Сега вече всичко е наред.

Ще се състезавате на осма олимпиада, това е невероятно постижение, рекорд в световната гимнастика. Как успявате да поддържате спортна форма на 45 години?

- Просто обичам това, което правя и ми се получава добре. Имам нещо като девиз, който следвам – По-добре да опитам днес, вместо да съжалявам утре.

Имахте наскоро травма в крака. Тези проблеми не ви ли отказват или разколебават?

- Това е нещо нормално, случва се при всеки спортист. Мина и вече не мисля за този проблем. Отново ще кажа – много съм доволна, че България е домакин на Световна купа, защото имам възможност да проверя до къде съм стигнала и какво още имам да свърша.

Започвате да се състезавате в голямата гимнастика едва на 15 години. Оттогава досега са минали 30 години, каква е разликата?

- Може би ще ви изненадам, но сега ми е много по-лесно. Вече знам какво трябва да правя, много по-осмислено е всичко. А когато бях по-млада, хвърлях много сили, но не там, където трябва. Разбира се, възрастта ми е напреднала, ако бях с 10 години по-млада всичко щеше да е прекрасно.

Имате олимпийски медали за СССР и за Германия, но нямате за Узбекистан. Това ли е вашата цел на тази олимпиада?

- Това е моята мечта. Затова се готвя стъпка по стъпка. Не смея да си поставям цели, в спорта всичко се случва.

Само на коронния си уред прескок ли ще се състезавате?

- Да, тежко ми е вече да играя многобой. Възрастта оказва влияние. Не искам да хвърлям сили, знаейки, че няма да попадна на финал.

Имате син Алишер, той с какво се занимава?

- Синът ми тази година ще стане на 22, ще учи в университет. В момента работи като треньор по баскетбол на малки деца. Иска да стане преподавател по математика и по спорт в началното училище. Сам избра баскетбола, никога не съм го карала да се занимава с гимнастика или с нещо друго, което не е по вкуса му. С мен са се отнасяли по същия начин, никой не ме е карал да правя нещо насила. Смятам, че детето трябва само да намери това, което му доставя удоволствие.

Работили сте като треньор, с това ли смятате да се занимавате след олимпийските игри в Токио?

- Мисля да направя свой клуб в Узбекистан. Но не за професионален спорт, искам да се занимавам с деца и младежи. Искам да ги привлека към спорта, да помогна на повече хора да бъдат здрави. Треньорската работа е изключително тежка, прекланям се пред труда на всички специалисти. Освен това е много неблагодарна професия.

Как успявате да съчетаете всички роли в живота – на майка, съпруга, състезателка?

- Много ми провървя със семейството. Изключително благодарна съм на моя мъж. Той ми създаде прекрасни условия, за да мога да тренирам. Огромна подкрепа имам от сина ми.

Живяли сте продължително време в Германия, защо решихте да се върнете в Узбекистан?

- Да, изкарах 10 години в Германия и се състезавах за тази държава. Синът ми беше болен и имаше нужда от лечение. Но сърцето ми винаги е било в Ташкент. Винаги съм знаела, че когато се излекува, ще се върнем в Узбекистан.

Наричат ви феноменалната Чусовитина или чудото на спортната гимнастика...

- Аз съм обикновен човек, имам своите чувства, несгоди и понякога дори съм в лошо настроение. Няма нищо феноменално в мен, просто се задържах в спорта малко повече. Всичко зависи от човека, ако иска нещо да постигне, винаги има начин. Ако не иска, нищо не може да го застави.