Груповата фаза на европейското първенство за жени е към своя край и вече знаем първите два ¼-финала, които изглеждат доста любопитно. Норвегия ще се изправи срещу Италия в двубой, в който гордите скандинавки ще трябва да доказват, че трите им победи дотук в надпреварата не се дължат на скромната конкуренция в групата, а на техническото и тактическото им надмощие. Другият двубой противопоставя световните шампионки Испания срещу домакина Швейцария. Ла Фурия сякаш не може да бъде спряна – 14 гола в груповата фаза, което е изравнен рекорд за най-много попадения рамките на първия етап; три изразителни победи срещу отбори, които на пръв поглед не изглеждат съвсем беззъби – Белгия, Португалия и Италия; непрестанен контрол над топката и притежание, достигащо на моменти до 80% от времето; сериозни заявки за голмайсторски приз на турнира, след като Естер Гонсалес вече има 4 точни изстрела, а Алексия Путеяс допринесе изключително много за просперитета на тима си с 3 гола и 4 асистенции. Изобщо – Испания изглежда като състав, който е обречен да стигне до финала, пък там – каквото дойде. Редно е да направим по-сериозен анализ на тима и да откроим четирите отличнички в селекцията на Монсерат Томе – състезателките, които направиха изключително впечатление и блеснаха дори на фона на съотборничките си.
Разбира се – започваме с Алексия Путеяс. Сухите цифри вече упоменах. Само допълвам, че единствено Бет Мийд през 2022 е успяла да допринесе за 7 гола в груповата фаза на европейско първенство за жени. Отделно – Путеяс играе по 90 минути без смяна, макар че във всеки един от двубоите спокойно можеше да получи почивка. Все пак Испания водеше с 4:0 на почивката срещу Португалия, надали Томе не можеше да „подари“ едни 15 минути на звездата си в края, в които да вземе глътка въздух. Но не. Алексия иска да играе постоянно и да твори на игрището. И снощи добави още една асистенция в добавеното време на срещата с Италия, с което резултатът беше фиксиран на 3:1. Взе две поредни отличия за „Играч на мача“. Статистиката показва, че Путеяс е създала повече възможности за гол за тима си в сравнение с която и да е била друга състезателка на цялото европейско първенство в Швейцария. Бившата капитанка на Шотландия Рейчъл Корси спомена пред ББС, че „в момента е невъзможно да се защитаваш срещу нея“. Очевидно сериозната контузия, която я възпрепятства от участие на предишния шампионат на Стария континент, още й държи влага и сега Алексия иска да покаже, че продължава да е сред най-добрите и двете й Златни топки са най-нормалното нещо на света.
Продължаваме с Патри Гихаро. Томе я определи като „най-добрата дефанзивна полузащитничка в света в момента“, което говори красноречиво. Да й се отнеме топката е трудна мисия, а погледът й над играта е забележителен. Тя задава ритъма, тя започва атаките, тя контролира темпото. Днешният футболен свят върви ръка за ръка с технологиите, така че лесно можем да разберем защо са всички тези хвалебствия за полузащитничката – в мача срещу Белгия тя докосна топката 142 пъти, като почти нямаше точка от терена, до която да не е достигнала. В допълнение – точните й пасове бяха 105. Изключително.
Когато си на 18 години, надали много хора очакват от теб да си с водещи функции в тима си. Е, не и ако се казваш Ламин Ямал. Но и при дамите Испания разполага с ярък лъч, който очевидно в близките години ще свети все по-силно и все по-заслепяващо. Вики Лопес вече гради успешна кариера в Барселона, която пренася и в националния тим. Бърза, технична, играеща с импровизация. В мача срещу Португалия – първи на турнира – отбеляза след по-малко от 10 минути. Самата Путеяс каза в едно от интервютата около турнира, че „Лопес играе така, сякаш има 10 години опит зад гърба си“. Вики прави по 5.1 успешни пробива средно на мач – по този показател от цялото първенство единствено по-благополучно се справя германката Клара Бюл (6.2 средно на мач).
И за финал – Естер Гонсалес, разбира се. Тя далеч не е най-разпознаваемото име в селекция, в която почти всяко момиче претендира да е звезда, но зад гърба си вече има отличните 36 гола за 53 мача. Четири от тях – на еврофиналите. Отбеляза 87 секунди след началото на турнира. Вкара и снощи, макар да се появи от пейката при вече предрешени обстоятелства, защото дори самите италианки не вярваха, че са способни на обрат, който да пренареди класирането. Безмилостен инстикт към гола, вкарваща с десния крак, вкарваща и с левия крак. Обича да играе на ръба на засадата и винаги да дебне зад гърба на дадена защитничка, разчитаща и на взривния си старт от място, който да й осигури предимство дори и само от половин метър. До момента на шампионата Естер вкарва по 2.3 гола средно на 90 минути.
Да му мисли Швейцария.
Чуй новините
Подкаст
