След десетилетия цензура: Ирландия отваря за публика тайния си архив от забранени книги

Над 12 000 книги, забранени от държавната цензура в Ирландия в продължение на десетилетия, ще бъдат прехвърлени в Националния архив и отворени за обществеността.

Книгите, които в момента се съхраняват в Министерството на правосъдието, се преместват във връзка с отмяната на законите за цензурата. Сред тях са известни произведения на писателите Една О’Брайън и Брендан Биън, както и хиляди други книги, определяни в миналото като неприлични или нецензурни.

Книги, придобили световна известност, са били забранени в родината на своите автори в продължение на десетилетия.

Регистрите, в които са посочени конкретните причини за забраната на всяка книга, също ще бъдат достъпни за публично разглеждане за първи път.

Помещението, в което се съхранява колекцията, се намира дълбоко във вътрешността на министерството и външни посетители се допускат там изключително рядко, ако изобщо имат такава възможност.

„В тази стая се съхранява колекция от материали, забранени съгласно законодателството за цензурата“, обяснява д-р Брайън Хюз, преподавател в Катедрата по история на колежа „Мери Имакюлейт“. „Корените на това законодателство датират от 20-те години на миналия век, когато е създаден Комитетът за вредна литература.“

Помещението е известно като „Стаята на забранените книги“. Книгите в колекцията са издадени в периода от 30-те години на XX век до 1996 г. Всички те са били забранявани в определен момент, тъй като са били определяни като неприлични или нецензурни.

Граждани са предлагали на държавата кои книги да бъдат забранени, отбелязва д-р Брайън Хюз:

„Гражданите са можели да препоръчват публикации за проверка, като за целта е трябвало да изпращат екземпляри до Съвета по цензурата. Съветът е получавал и книги, задържани на митницата, за да ги разгледа и да прецени дали трябва да бъдат забранени.“

„Още в първите години от дейността си, през 30-те години, Съветът се абонира за Times Book Club, за да получава достъп до издания, които впоследствие да разглежда и по които да взема решения или да отправя препоръки към министъра“, допълва той.

Сред книгите в колекцията са някои добре познати произведения: „Момчето от поправителния дом“ (Borstal Boy) на Брендан Биън, „Селски момичета“ (The Country Girls) на Една О’Брайън и „Любовникът на лейди Чатърли“ на Д. Х. Лоурънс. По рафтовете обаче преобладават по-малко известни заглавия – „Хигиената на брака“, „Направи ме звезда“ и „Пълният съпруг“.

По-неизвестните заглавия, съхранявани в „Стаята на забранените книги“, също могат да предизвикат интереса на посетителите.

„Сред книгите има произведения, които всички познаваме добре, но има и много по-неизвестни заглавия. Именно те според мен ще представляват особен интерес за хората“, казва Орлайт Макбрайд, директор на Националния архив. „Ето една книга, която избрах – 'Любов и живот: откровен наръчник за щастлив брак'. Тя е конфискувана в Уотърфорд през 1932 г. Очевидно някой я е внесъл с лодка.“

В Националния архив ще бъдат прехвърлени и регистрите, в които са записани причините за забраната на всяка отделна книга. Те също скоро ще станат достъпни за публично разглеждане за първи път.

„Причините са били свързани предимно с неприлично съдържание, най-вече със сексуалността, тъй като става въпрос за обществения морал. Католическата църква е имала много силно влияние“, обяснява Макбрайд. „Разводът, абортите, сексът, неморалността – всичко това. Но е имало и книги, забранявани заради насилие.“

Орлайт Макбрайд, директор на Националния архив.

„Особено интересни са документите, свързани например с книгата „The Dark“ на Джон Макгахърн или „The Country Girls“ на Една О’Брайън. Знаем, че тези книги са били забранени. Но защо? Сега за първи път ще можем да разберем какви съображения са стояли зад решенията на Съвета“, казва тя.

Според д-р Хюз книгите и забраните им отразяват една различна епоха:

„Обществените нагласи са се променили изключително много. Затова днес вече няма причина нито една от тези книги да бъде смятана за забранена. Мисля, че хората биха били силно изненадани, ако видят или прочетат някои от тези произведения и разберат, че някога са били забранени.“

„Това показва колко по-светско общество е станала Ирландия. В ранните години след приемането на Закона за цензурата на публикациите ясно се вижда влиянието на Църквата върху решенията на държавата, особено при приемането на ново законодателство. Сега, 100 години по-късно, виждаме пълно разделение между тях“, обобщава Орлайт Макбрайд.

Статия, написана от Conor Hunt (RTE), първоначално публикувана на 10 ноември 2026 г.