Когато сметките на едно правителство не излизат, народът излиза по улиците, за да протестира. Във Франция есента на недовоството започна от гимназистите, после към тях се присъединиха студентите, а накрая - работници, служители и пенсионери. Младите негодуваха заради лошите условия в учебните заведения и липсата на преподаватели, а родителите - от все по-скъпия живот.
Марта, студентка в Сорбоната: „Това движение придоби големи размери във Франция и вече има голямо въздействие. Нашият университет, например, както и доста гимназии бяха блокирани. Провеждат се и масови демонстрации. В отговор правителството вече взема мерки. От една страна за да контролира протестите, а от друга - за да отговори на исканията на гимназистите и студентите. Именно такава е и целта на шествията и блокадите.“
Подобно на Марта, Аксел също участва в протестите. Завършил наскоро и работи в сферата на местното самоуправление в департамента Сен-Сен - Дени.
Аксел Шасран: „Моят прочит на протестите е, че в момента се води ожесточен спор с правителството, което се мъчи да овладее кризата, започнала с недоволството на гимназистите, към които се присъединиха студентите, а сега вече има призиви и организиране на национални стачки.“
Големият бюджетен дефицит заплашва с орязване много чувствителни сектори като пенсии и здравеопазване. Размерите на дупката в хазната на Франция се изчисляват на 54 милиарда евро. Ситуацията повдига неудобни въпроси: как правителството на малцинството ще обуздае растящия дефицит до 5% с непопулярни мерки и как ще овладее засилващото се недоволство на французите.
Марта: „Отговорът на правителството, стратегията му за контрол върху тези протести, е считан от мнозина за доста силов. Полицията и силите на реда използват сълзотворен газ, водни оръдия и зашеметяващи гранати срещу демонстрации, които понякога са мирни, а друг път не са. По данни на вътрешното министерство има и полицаи, които са били ранени. Много гимназисти получиха наранявания. Някои пострадаха сериозно. Но преди всичко това са силови методи, използвани срещу невъоръжени гимназисти, които в повечето случаи протестират мирно.“
Аксел Шасран: „За малко повече от месец от началото на това движение, вече има над 10 000 ареста, голяма част от които са на малолетни. Това е повече от целия период на протестното движение на Жълтите жилетки през 2018 и 2019 година. Ясно личи, че правителството се опитва да намали или да сплаши студентите и гимназистите, които протестират, както и тези, които ги подкрепят.“
Младите критикуват и поведението на медиите, които търсят в демонстрациите предимно сблъсъка и насилието. Докато основната част от многохилядните шествия преминава мирно и без сблъсъци със силите на реда.
Марта: „Медийното отразяване във Франция се фокусира предимно върху щетите, върху насилието, върху блокадите, което е разбираемо. Но смятам, че това вече отива твърде далеч и исканията, които са легитимната част от протестите, остават малко встрани и изглеждат нищожни на фона на изрази като „държавата гори". Мисля, че фокусът отново трябва да се насочи към исканията.“
За образованието те засягат не само подобряване на условията в гимназиите, но и в университетите.
Марта: „Изкарах един семестър в друг университет, където сградите пред зимата бяха толкова зле отоплени и вътре беше толкова студено, че се налагаше да полагаме изпитите в тях, облечени с палта и увити с одеала. Същевременно този университет е сред най-добрите в света. Но проблемът е, че сградите му не са реновирани. В университетите днес има много по-малко места спрямо броя на кандидат студентите. И става така, че много зрелостници вземат матурите си и отговарят на критериите за прием в университета, но просто не могат да продължат обучението си. Хиляди студенти са в такова положение. Те не получават шанс дори при втори и трети избор на специалност.“
Синдикатите на гимназистите пък смятат, че приетите наскоро мерки за ремонти в гимназиите, назначаване на повече учители и ограничаване на броя на учениците в паралелките до 28 са недостатъчни и не особено ефективни. Младите остават с усещането, че нито са чути, нито са разбрани от правителството. И не са само те. Същото недоволство споделят и родителите им.
Аксел Шасран: „Има желание за орязване на социалните служби, но е ясно, че това не работи, докато в същото време богатството на 500-те най-големи френски състояния /фамилии и компании/ се увеличи експлозивно по време на втория мандат на Макрон. Проблемът не е, че вече не можем да намерим средства за държавния бюджет, а че държавата не иска да ги потърси и намери там, където ги има.“
Символ на крупните финанси в Париж е деловият район на Дефанс с три и половина милиона квадратни метра модерни офис площи, където се намират централите на десетки световни компании, банки и финансови институции. Там работи и финансистът Боян Анастасов, който живее във Франция повече от 20 години.
Боян Анастасов, финансист: „Тази социална система, която съществува във Франция и която е прочута в цяла Европа със своята щедрост, вече много трудно се финансира. И това е като цяло всъщност води до недоволство от страна на хората. Смятат, че има алтернативни източници за финансиране, че трябва по-богатите и по-заможните хора и компании в корпоративния сектор да поемат тези задължения. Това разбира се не може да бъде изпълнено изцяло само от тях. Трябва да има общо усилие, но Франция се бунтува и не желае да го направи.“
Проблемът с дефицита във френския бюджет не е от вчера. Но през последните години се задълбочава заради затруднения в икономиката.
Боян Анастасов: „Икономическата ситуация се влоши. Индустриална Франция вече не е това, което беше. За 20 години като цяло всъщност се вижда известен упадък, който не мога да кажа, че в началото, когато дойдох, беше в това си състояние. Конкуренцията е огромна от страна и на страните с по-ниска себестойност на труда. Китай, разбира се, основно имам предвид. Така че всичко това влияе и поставя Франция в позицията на вече не толкова водеща икономика, както беше преди 20 години. Но Франция е страна с невероятни ресурси човешки и с потенциал, който ще й даде възможност да намери изход.“
Всички ние сме антифашисти е фраза, звучала през 20-те години на миналия век като протест срещу зараждащия се фашистки режим на Мусолини в Италия. Същият лозунг звучи днес на шествията из цяла Франция. Той показва ясно политическите настроения на демонстрантите. Те симпатизират на левите идеи и се противопоставят на крайната десница.
Аксел Шасран: „Не трябва да забравяме, че догодина са президентските избори, и че съществува риск крайната десница да дойде на власт. Тази загриженост е много силна в съзнанието на цялата левица, но и на част от центристите. Смятаме, че най-добрият начин да отговорим на това, е да отговорим на нуждите на най-уязвимите французи, на средната класа.“
Броят на плакатите срещу управлението на президента Макрон, издигани на демонстрациите, е почти същия като на този на плакатите срещу крайнодясната партия Национален сбор на Марин льо Пен.
Аксел: „Реториката на крайната десница носи отличителния белег на ислямофобията и подчертания антисемитизъм, на отхвърляне на чужденците. Същевременно те са много близки с чужди правителства, които са против интересите на Франция и Европа. Напомням ви, че партията на Марин Льо Пен Национален сбор на предишните избори беше финансирана от руски банки. Натиск крайната десница да дойде на власт упражнява и управлението на Доналд Тръмп в Съединените щати - чрез социалните мрежи, с ботове и яростни послания в търсене на изкупителни жертви сред мигрантите.“
Салем Ридха е родом от Тунис. От години кара такси в Париж. Крайнодясната реторика го притеснява. Но повече го притесняват цените на бензина напоследък.
Салем Ридха, шофьор на такси: „Тази хибридна кола е добър вариант, но тя не е 100% електрическа. Принуден съм да купувам и бензин. Две евро за литър е скъпо. А дизелът е две евро и 40 - две евро и 60. Отразява ми се и на мен, на приходите ми. Услугата ми за превоз ми излиза по-скъпо, отколкото доскоро. Тарифата за превоз остава същата, но цената на бензина се покачи. Виждате ли каква е разликата? Сега влагам повече средства, за да работя, отколкото преди. И съответно получавам по-малко.“
В типичния за колегите му по цял свят стил, Салем умее да обобщава ситуацията в държавата със свои думи:
Салем Ридха, шофьор на такси: „Цените се повишават. И не можем да си позволим много неща. Не можем да си позволим развлечения. В крайна сметка това се случва. За младите никак не е лесно. Много неща трябва да се случват по-добре за младите. Все пак те са бъдещето на всяка страна.“
И понеже бъдещето на Франция недоволства, често в центъра на Париж и понякога бурно, собствениците на магазини и банките се адаптират към ситуацията в настоящето. Също като преди ураган, дървени плоскости покриват лъскавите витрини. Префектурата разполага сили за борба с безредиците на ключови места с цел повече сигурност. Иначе отвисоко Париж блещука все така привлекателно и тежи на мястото си, както го е правил векове наред. Все пак девизът му е „Клати се, но не потъва".
Чуй новините
Подкаст
