Като "непобедим по сила и ненадминат по храброст" описват византийските хронисти българския цар Самуил - владетелят, който 40 години води битка с един от най-известните императори в Константинопол - Василий II. Акцентът върху трагичната му смърт от вида на ослепените му войни е тема, която се налага през 19-20 век и постепенно се налага в обществото, каза в специалното издание на "Още от деня" историкът и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф.Георги Николов.

Любопитното е, че Самуил е бил нисък за времето си, вероятно не по-висок от 1,55 метра, допълва професорът.

проф. Георги Николов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, медиевист: "Нисък човек с малко лице, така показват останките от черепа, с големи очници, тоест очни ябълки, това което наричаме, наричаме с изпъкнал нос, с черти европейски, но също така и с кавказки елементи."

Въпреки че официално е обявено, че в България се връщат останките на цар Самуил, чисто научните доказателства са косвени, каза още Георги Николов:

проф. Георги Николов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, медиевист: "Ако някой очаква надпис, "Тук лежи Самуил", такъв няма. Знаем от много извори, че Преспа е била любимата му резиденция. Първото доказателство е, че той пренася мощите на Свети Ахил от Лариса и ги поставя в изградената от него базилика, там където сега е неговия гроб. Не е случайно, че именно в южния кораб до стената са тези четири гроба, които е открил професор Муцопулос и един от тях ние смятаме, че е Самуил. Най-силното доказателство, което той привежда, са пораженията по скелета. Но това, което е по-важно за историците, е едно писмено сведение. Той е на византийският историк Михаил Аталия, който, описвайки битката при Ключ, казва след това, че "Самуил избягал уплашен и умрял на блатистия остров Преспа". Именно тези всички факти, събрани в купом дават една аргументация за това, че може би там е погребан Самуил. Като прибавим и тази златоткана тъкан, която е намерена под скелета, всичко това говори, че именно това е гробът на цар Самуил."

И допълни, че историята му вълнува не само българите. Мексикански роман с името "Сляпата армия", който печели наградата "Мариус Варгас Льоса", е посветен на именно на трачната съдба на владетеля и неговите войни:

"- С този роман ли е получил награда?

Да.

- Със "Сляпата армия"?

Да.

- С историята за Самуил?

Да. Точно за този роман, в който главните герои са слепците, ослепените войни, които носят имена Кубрат, Алцек, Косар, прабългарски имена."

Романът е писан в продължение на 20 години, като авторът не е имал смелоста да напише творбата, но среща в Мексико с хора, които не могат да виждат, е променил мнението му:

"Той е разговарял с тях и ги е питал как живеят. Обикновено, ние смятаме, с едно съжаление гледаме на тях, като на хора, които едва ли не утре ще изчезнат, но той ми каза, те са много витални, те мислят утре какво ще направят, всеки в своята професия, и именно това той е вкарал в този роман "Сляпата армия"."

След като България получи костите на владетеля, трябва те да бъдат изследвани от антрополозите и да се установи има ли връзка с откритите в другите два саркофага останки, за които се предполага, че са на сина му - Гаврил Радомир и племенника му - Иван Владислав, каза още проф. Николов.

За нуждата от съвременни изследвания говори и асистентът в Националния археологически музей д-р Георги Сенгалевич.

д-р Георги Сенгалевич, археолог в НАИМ-БАН: "Разбира се, получаването на тези костни останки се даде възможности на български учени да проведат изследвания върху тях както антропологични, така може би и генетични такива, за да се види има ли роднинска връзка между Самуил, който се смята, че е погребан в гроб гама в южния кораб на базиликата в Преспа и останалите погребани, чиито кости също ще се получат."

Георги Сенгалевич изтъкна още един важен резултат от подписания днес меморандум:

"Без съмнение, разбира се, връщането на останките на един български владетел, може би това е и единствения средновековен български владетел, за когато с голяма доза сигурност може да кажем, че знаем къде е погребан, ще бъде и един звучен шамар за всякакви македонистки претенции и попълзновения върху българската средновековна история."