Владислав Горанов: Най-негативният сценарий, който в момента разглеждаме, е спад на икономиката с 3%

На вчерашно извънредно заседание правителството одобри и ще предложи законопроект за допълнение и изменение на държавния бюджет за 2020 година.

Част от мерките са свързани с вече одобрените разходи, свързани с изпълнение на програмата за задържане на заетост, по известна като мярката "60/40".

Глобалната несигурност, породена от мерките, свързани с пандемията прави все по-трудно прогнозирането на глобалната, европейската и българската икономика до края на годината. Има достатъчно основания да се смята, че предвидените ръстове няма да се реализират.

Разработени са три сценария като се разглежда най-негативният от тях с оглед това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да се запази функционирането на всички системи в държавата.

Министър Горанов предлага намаление на приходите с 2 440 000 000 и и увеличение на разходите с 1 070 00 000 лева. 70 милиона са допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг и 1 милиард допълнителен трансфер от държавния бюджет за финансиране на фонд "Безработица".

Предложено е и увеличение на лимита на държавния дълг, за да се осигури финансиране на дефицитът, който ще се формира в резултат на намаление на приходите и увеличение на разходите като общият размер на очаквания дефицит се очаква да достигне 3,5 милиарда лева или около 3% от БВП.

Ако към този дефицит се добавят 700 милиона операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, се очертава необходимост от допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните отчети.

За това и за да се осигурят допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, при необходимост от взимане на допълнителни фискални мерки през 2020 година, се предлага увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 милиарда до 10 милиарда.

На първия етап ще бъде необходимо да се търсят от пазара 4,2 милиарда нов дефицит. Останалата част от лимита ще бъде активизирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консулидираната фискална програма.

Всички тези мерки имат една единствена цел - да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчно възможност да поддържа основните си функции и да финансира системата за социална сигурност, системата на здравеопазване и общо системата на сигурност.

Владислав Горанов: Консервативното планиране и добрата фискална политика през последните години дават възможност и сега ние имаме достатъчно фискални буфери, но съм длъжен да предложа и сценарий, при който нещата могат да отидат в значително по-негативна посока. Ако се окажем в ситуация, в която трябва да се реагира, ние трябва да имаме готовност.

Горанов се надява до края на седмицата да има изменен закон за държавния бюджет, адаптиран към новата ситуация.

Най-негативният сценарий, който в момента се разглежда е спад на икономиката с 3%.

Очаква се възстановяването на заетостта да започне в края на 2020 година и да продължи през 2021.

Намалението на агрегираните макроикономически показатели по метода на крайно използване се проявяват във всеки един от факторите, както по отношение на крайното потребление, така и по отношение на инвестициите заради глобалната несигурност.

Владислав Горанов: Със сигурност ограничителните мерки и неяснотата за бъдещето ще накарат някои хора да ограничат своето потребление. Азбучна истина е, че човек харчи не толкова, колкото изкарва днес, а толкова, колкото очаква да изкара утре.

Работи се с най-негативният сценарии, за да сме подготвени за най-тежката ситуация, обясни министърът.

Един по-положителен сценарий разглежда запазване на растежа до 0,7 на 100 със свиване на разчета от предварителните разчети.

В друг се говори нулев растеж на икономиката през 2020.

Министърът е предложил адаптиране на риходната част на бюджета към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци.

Очакванията са, че растежат няма да бъде такъв, какъвто се очаква. В момента все още не може да се отчете рецесия.

Ако ограничениията, свързани с пандемията, продължат повече от 3 месеца, възстановяването в предкризисните нива най-вероятно ще приключи чак в края на 2021 година.