За убитите руснаци от изтървана реплика на Путин и други смайващи твърдения

Миражите идват

119 седмицата на войната в Украйна едва ли ще бъде запомнена с нещо особено. По-скоро нещата които се случиха през последните дни за пореден път ни карат да се примирим с мисълта, че конфликтът ще трае много дълго. Подобно на зараза изплъзнала се от епруветка, войната вече живее някакъв си собствен живот и реално никой няма контрол върху нея. Само двама души могат все още да я спрат, но всеки който се осмели да направи първата крачка автоматически ще подпише политическата си смъртна присъда, а вероятно и гибелта на държавата си. Мир сега, за който ни продъниха тъпанчетата както родните така и чуждоземните „пацифисти“, ще даде на агресора единствено и само така необходимата почивка за възстановяване на силите. След което ще видим втори рунд на войната, в който Русия ще изглежда много по-укрепнала, настъпателна и умна. Ако Путин, пък, се осмели първи да направи решителната стъпка и спре целият този ужас, който той така или иначе започна, никой в Русия няма да му го прости. Това със сигурност ще се възприеме като пълна капитулация, защото СВО-то реално няма да е постигнало нито една от амбициозните си цели. На преден план ще излязат едни такива ултра патриоти, че просто ме е страх да си помисля те какво ще решат да предприемат.

• Макрон поиска Киев да започне преговори с ЕС до края на юни

На да се върнем от вероятностите обратно към реалността. На фронтовата линия инициативата все още принадлежи на руснаците, с изключение на Очеретино в Донбас, където в средата на седмицата те регистрираха поредния си напредък от около километър, на другите участъци бе статично, но в никакъв случай спокойно. Най-драматично продължава да бъде на север, в района на Харков, но също така и много неясно какво точно се случва там. Поради неизвестни за мен причини, е наложено нещо като информационно ембарго и аз по никакъв начин не мога да си съставя пълна картина. По всичко личи че настъпват едновременно и едните, и другите – руснаците в полето, в общо направление на Харков, а ЗСУ (украинските въоръжени сили) – в самия Волчанск, където те са успели да си върнат около четвърт от града, водейки непрекъснати улични боеве.

Успехът на украинците се дължи на няколко фактора, сред които са активното използване на дронове, както за наблюдение така и за нанасяне на удари, масирано използване на артилерия, възстановяване на разрушените мостове с цел поддържане на каналите за снабдяване, както и бързо докарване на боеприпаси. Учудва и големият брой руснаци попадащи в украински плен в града, поне няколко десетки души през последните дни.

В сряда ЗСУ успяха да потопят поредния руски кораб в района на Крим, но новини от този вид отдавна са загубили своята сензационност. Този път „уловът“ беше малък, но както казва поговорката, когато няма риба и ракът е риба.

По-интересното в случая е, че за пореден път украинците са демонстрирали голяма тактическа гъвкавост при използването на морските си дронове – един дрон се „жертва“, за да направи пробив в защитната метална преграда блокираща входа на пристанището, след това втори дрон нахлува през зейналия пробив в преградата и удря кораба, повреждайки го тежко, а накрая идва и трети, за да довърши започнатото от другите два и да го прати на дъното.

В четвъртък Зеленски летя до Франция. Формалният повод бе отбелязването на 80-годишнината от десанта в Нормандия, а реалният – да се види с Байдън и Макрон, а вероятно и с още някой.

Снимки: БГНЕС

Очевидно срещите са били изключително ползотворни, украинският президент ще се върне обратно у дома с ваучери за доста от любимите му „играчки“. Подобно на баби глезещи любимото си внуче, Макрон и Байдън не спираха да дават и обещават. Американецът вече одобри нов пакет военна помощ, в който освен вечно нужните артилерийски снаряди ще има и бронетранспортьори, и ракети за „Хаймарс“, и какво ли още не. Още по-ценни за каузата на Украйна и народът й май-ще се окажат френските многоцелеви изтребители „Мираж“, за чието предстоящо предаване на ЗСУ съобщи лично Макрон. За мен лично именно това е новината на седмицата и сега ще се опитам да обясня защо.

Неотдавна представител на украинското ръководство заяви, че за да бъдат ВВС на Киев що годе равностойни във въздуха е нужно страната да разполага с около 120 модерни бойни самолета. Към момента западните й партньори са осигурили общо около 90 Ф-16 и не беше ясно откъде могат да дойдат другите 30. Ето че след като стана известно, че Франция ще предаде поне дузина Миражи, ще трябва да се намерят още „само“ около двадесет модерни самолета.

„Миражът“ (точен модел Mirage 2000-5) ще се допълва идеално с Ф-16. За разлика от последния, той може да изстрелва страховитите ракети Storm Shadow и SCALP, които летят на разстояние до 300 км. С оглед на отпадналата забрана да се ползва западно оръжие срещу цели на руска територия , това значи че в обозримо бъдеше ще бъдат удряни обекти в дълбокия тил на агресора, далеч отвъд приграничния Белгород. Накратко казано, Миражите ще удрят, а F-16 евентуално ще ги пазят от руските самолети. Другото качество на френските самолети е тяхната изключителна маневреност. Това ще ги направи много ефикасни срещу една от най-големите заплахи за независимостта на Украйна в момента – руските крилати ракети, които от много месеци насам безжалостно поразяват както мирните градове, така и енергийната инфраструктура.

От чисто технологическа гледна точка нито „Мираж 2000“, нито F-16 са последна дума на техниката. В някои отношения те са цяло поколение назад от най-новите руски образци. Това което им липсва може, обаче, да бъде компенсирано с правилно използване, по-добра подготовка на пилотите, по-добро техническо обслужване, по-добро планиране на мисиите и други подобни разумни ходове и действия. А също и чрез взаимодействие с другите елементи на военно-въздушните сили, а именно радарите, ПВО системите и разузнаването. Подобно на свит на кълбо таралеж, всеки „бодил“ ще пази и помага на съседния.

С постъпването на въоръжение на „Мираж 2000“ Украйна би трябвало да се сдобие с всички средства, които да я направят равностойна във въздушната война: многоцелеви изтребители Ф-16, на които ще се разчита най-вече да се борят с руската авиация; изтребители Мираж, които могат да излитат с до 6 тона „полезен товар“ (разбирай бомби и ракети) за унищожаване на важни руски наземни цели; шведски летящи радарни станции, с които ще бъдат „прихващани“ всякакви руски цели и препредавани на изтребителите; ПВО системи „Пейтриът“, които от земята да поразяват самолетите и ракетите на руснаците във въздуха; ракети ATACMS, с които да бъдат нанасяни удари отдалече по руските летища.

Проблемът е, че като изключим ATACMS и част от ПВО системите „Пейтриът“, които вече се използват с голям успех от ЗСУ, всички изброени по-горе модели самолети са все още украински само на хартия. За 120 самолета са нужни по двама равностойни пилоти на машина, плюс няколкостотин души наземен персонал за техническо обслужване, които също трябва да са на изключително високо ниво. Подготовката им тече цяла година и понеже се провежда в различни държави, не е известно кога ще свърши. Това пък означава, че самолетите няма да дойдат наведнъж, а на отделни порции, в продължение на много месеци. Освен това трябва да се подготвят необходимите летища и сервизни центрове. Да не говорим, че дори след пристигането им на фронта, на пилотите ще им е необходимо още време докато се „сраснат“ с машините си и се почувстват едно цяло с тях, вече в бойни условия.

Краят на света се отлага

Винаги съм се чудил как ще завърши царуването на Путин и даже земният му път. Като Хитлер? Едва ли, липсва му такава смелост сам да сложи край на нещо, което започнал. Защото всеки път когато стане напечено, както при пуча на Пригожин преди година, кремълското човече буквално изчезва от картинката. Като Мусолини, с главата надолу? Все пак за целта е нужна някаква озверяла и отмъстителна тълпа, а руснаците в момента са толкова смазани от държавната машина, че нямат сили даже един протест да си спретнат като хората. По-рано през седмицата, например, майки и жени на изпратени на фронта войници организираха нещо като бдение пред руското Министерство на отбраната в Москва молейки на колене мъжете им да бъдат върнати у дома от т.нар. СВО. Няма как да правиш революция застанал в такава унизителна поза пред някакви чиновници. Като Живков? А може би като Чаушеску? Или пък като Милошевич, предаден от своите директно на международния съд в Хага? Но затова все пак е нужна поне някаква опозиция сред най-близкото обкръжение и поне някои от опозиционерите да се доближават до понятието личност. Аз, обаче, не виждам такива около самодържеца, или поне някой който дори мъничко да е надигнал глава. Напротив, всички или са си глътнали граматиките от страх, или дотолкова са оплетени в разни корупционни и други доходоносни схеми, че им е все тая какво се случва около тях. Докато има парички, в тяхната лична вселена всичко ще е наред. И очевидно как се играе тази играта е много добре известно и на самия Путин, иначе нямаше да се задържи толкова време на власт. Както и че е наясно на кого да предлага морков и кого да плаши с тояга.

Моят мечтан сценарии за края на ерата Путин не е нито кървав, нито радикален. В него двама яки санитари са хванали под ръка пристегнатото в усмирителна риза малко диктаторче и го отвеждат към спокойно място, където ще прекара остатъка от живота си под кротките грижи на психиатри и медицински сестри. Защото според мен, той вече абсолютно се е побъркал и отчаяно се нуждае от помощ. А на този етап това е единствената нелетална помощ, която благородното човечество би могло да му предложи.

Нямам навика да се отдавам на подобни фантазии, но те с настойчива последователност започнаха да нахлуват в главата ми по-рано тази седмица, когато изгледах някои откъси от поредната медийна изява на Путин, пред представителите на чуждестранните медии акредитирани в Москва. Съществото узурпирало властта в РФ за пореден път ме убеди в правилността на две мои тези: че е много страхлив и че е много тъп. Не просто глупав, ами тъп, от тези за които народът казва че били направо вдлъбнати.

Това че е страхлив стана ясно отново от епизод петдесет и не знам кой си на сериала „Лъжливото овчарче с ядрените ракети“, който гледахме в сряда. Защото именно горе-долу толкова пъти от 24 февруари 2022 г. насам Путин е плашил цивилизованият свят с ядрен холокост. И за пореден път стана ясно, че няма никакви червени линии, а ако има то те са в главите на разни държавни ръководители от двете страни на Атлантическия океан. Защото буквално часове след като от Вашингтон и Берлин дадоха разрешение за използване на техни оръжия срещу военни цели на международно призната територия на РФ, Белгордска област заприлича на Пърл Харбър от ранните часове на 7 декември 1941 г. Горяха складове и зенитни комплекси С-400, ракети „Хаймарс“ попиляваха радарни инсталации. А за капак на всичко, главното командване в Киев разпространи кадри как украински дронове с почти садистична последователност унищожават колона от 18 руски камиона на шосе накъде в приграничните райони на Брянска област.

Първо бе улучен водещият камион, за да спре цялата колона, после последният (за да няма връщане назад), а накрая, един по един, бяха подпалени и другите шестнадесет, напразно търсещи прикритие из околните храсталаци и горички. И в случая сравнението с Пърл Харбър си е точно на мястото, защото на практика се оказа, че ЗСУ от месеци са си набелязвали обекти за поразяване и само са чакали да бъде дадено разрешението на Вашингтон да бъдат натиснати съответните бутони. Жителите на Белгород също разпространиха кадри в мрежата – как по тъмна доба си стягат куфарите да бягат в посока противоположна на украинската граница.

И как реагира гръмовержецът Путин на всичко това? Ами като заяви пред слисаните чуждестранни кореспонденти... че ще даде мощни ракети на „враговете“ на Запада, които те да използват срещу демократичния свят. И кои по-точно са тези врагове? Нека да помислим... Иран, Китай и Северна Корея очевидно си имат предостатъчно ракети. Значи остават ливанската Хизбула, палестинската Хамас, афганистанските талибани, хуситите от Йемен и други подобни териториално блуждаещи военизирани формации. Глобален терорист да подкрепя по-малки терористични организации с цел да навреди на някой, който искрено ненавижда си е направо холивудско клише, което Путин очевидно се опитва да претвори в реалния живот. Разбира се, никоя заплаха не бива да се подценява или пренебрегва с лека ръка, но едва ли след като Путин обяви на всеослушание какво представлява неговият „пъклен“ план за отмъщение някой в Западна Европа или САЩ е започнал да се тресе от страх.

Друг голям шок за всички от въпросната пресконференция, и най-вече за руснаците, бе обявяването на действителните загуби на тяхната армия в настоящата война.

Подтикван от неистовото желание да докаже на всички, че на бойното поле армията на РФ е много по-ефективна от колкото на всички трезвомислещи им се струва, в един момент Путин изтърси нещо от рода, че ЗСУ всеки месец търпели по 50 000 “безвъзвратни” загуби, докато за руските войски тази цифра била пет пъти по-малка.

В случай че се чудите – за безвъзвратни се считат тези загуби, при който войникът не е повече в състояние да се върне на бойното поле, т.е. убит, безследно изчезнал, ранен или болен до такава степен, че се налага завинаги да бъде освободен от военна служба. И изведнъж всички с потрес разбраха, че от доста време насам агресорите губят безвъзвратно до 10 хиляди човека на месец в Украйна. И като добавим към това по-леко ранените, които би трябвало да са поне два пъти повече, то на практика ще излезе че украинските и западните калкулации, че е армията на нашествениците завършва всеки месец с около 30 000 бойци вписани в колонката под знака „минус“ няма да се окажат далече от реалността. Единствено висящ остава въпроса дали Путин сам умишлено завишава няколко пъти загубите на ЗСУ или просто получава такива данни на бюрото си. Няма да се учудя ако е последното, защото самозаблудата е характерна черта за руската върхушка още от време оно. А иначе и на децата е ясно, че ако ЗСУ действително всеки месец губеха около 50 000 бойци „безвъзвратно“ (т.е. около 150 000 общи загуби заедно с по-леко ранените, контузените, болните и т.н.) то не само ЗСУ, но самата Украйна отдавна нямаше да я има.

Развеселяващите моменти от предната публична изява на Путин, обаче не се изчерпват със споменатите дотук. Той се самообяви за юридически експерт (понеже навремето бил завършил право в Ленинградския университет) и „аргументирано“ обясни защо Зеленски е нелегитимен. Освен това се оказа, че днешна Германия въобще не е суверенна държава. А и за пореден път ни напомни, че Русия никого не е нападала, а само се е защитавала. Такива ми ти работи...

И за да завърша темата с позорната пресконференция, бих желал да обърна вашето внимание на още един любопитен момент от нея. В сряда Путин пак се оплака, че Западът ги е излъгал. (Точните му думи бяха „Нас обманули“, т.е. „Нас ни излъгаха“.) Кого точно са излъгали – него лично, руското ръководство или руснаците като цяло – не стана ясно. За какво точно него или тях са излъгали – също. Интернет зевзеци вече пресметнаха, че от началото на войната това е единайстото публично оплакване от страна на кремълския чудотворец, че са го преметнали. Разбира се, това е приблизително пет пъти по-нарядко отколкото ядрените му заплахи, но съгласете се, налице е някакъв шизофреничен оттенък.

И така, да обобщя – идолът на отечествените почитатели на явлението рашизъм се тресе от страх, постоянно ръси заплахи, които няма никакво намерение да превръща в реалност, не смята днешна Германия за суверенна държава, едни същи хора го лъжат единадесет пъти, а освен това прави публично достояние безценна класифицирана информация. Както се казва – без коментар.

Пресичането на най-дебелата от всички червени линии не доведе до края на света, въпреки воя на кремълските шамани. Сега е наред следващата червена линия да бъде пресечена. Нарича се ATACMS и (вероятно) TAURUS, т.е. все ракети способни да поразяват цели на разстояние до 300 км от мястото на изстрелването, освен това носят няколко пъти по-мощен заряд от тези оръжия, с които към момента на украинците име разрешено да обстрелват руска територия. С оглед на това как се развиват събитията до момента, нищо чудно това да се случи съвсем скоро. Тогава под ударите на ЗСУ ще попадат не само радари и ПВО системи, както е досега, ами и летища, военни бази и заводи в дълбокия руски тил. Просто всички трезвомислещи държавни ръководители в т.нар. цивилизован свят най-после се убедиха, че няма с какво повече лъжливото кремълско овчарче да ги уплаши.

Иначе резултатът от вдигането на Западното вето вече е налице – в сряда, например, от много време насам жителите на Харков успяха да се наспят що-годе спокойно, защото нито една руска балистична ракета не бе изстреляна срещу града им.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News