Грижи за децата на бежанците у нас

Броят на жените и децата бежанци от Сирия непрекъснато се увеличава, стана ясно на заседанието на парлментарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.

Важно е веднага да се вземат мерки, така че всички сирийчета, по един или друг начин, да бъдат обхванати от системата на образованието, категорични бяха депутатите. Нещо повече - с децата трябва да работят и психолози, които да им помогнат да преживеят травмата от бягството от родното място. Но статистиката и начертаните мерки имат своите конкретни лица.

Фадия вече е на 16. Пристига тук преди две години заедно с брат си. В дома за нея липсват забавления, никога не е ходила на лекар, не знае и как изглеждат българските училища. Липсват й родителите, съучениците, телевизията, книгите.

"Ами аз забравям коя книга, всичко аз забравям. Аз идвам тук и преди в Сирия вече знаех да говоря английски. Сега, аз идвам тук, аз забравям всичко" - казва Фадия Суло.

Разделена е от родителите си - баща й все още е в Сирия, майка й е в Германия. Но въпреки всичко, сама за 6 месеца успява да се научи да пише на български, почти без грешка. Мечтае да стане адвокат, но дори не знае кой би могъл да й помогне, за да се запише да учи тук.

"Трябва аз да ходя на училище, защото преди ходех в Сирия на училище" - споделя Фадия Суло.

Бежанците от Сирия са най-вече семейства с три и повече деца. Този профил очерта заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците Стоян Петров на заседанието на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Важно е в лагерите с децата да работи и психолог, завиха от Агенцията за закрила на децата.

"Защото това са деца, преживели травмата на бягството, травмата на пътя, травмата на откъсването от родното място" - обясни Ева Жечева, председател на ДАЗД.

Именно децата бежанци трябва да са най-важната тема, по която да се дискутира в момента, обединиха се депутатите. На заседанието днес присъства и вицепрецидентът Маргарита Попова, която призова за солидарност, не просто да посрещнем бежанците в нашата страна, но и да ги приемем.

"Много е важно, по удачен начин, внимателно, но ясно, да покажем, че държим да бъдат съчетани две каузи - каузата за хуманността и каузата сигурност за всички" - категорична е Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България.

До момента по данни на МОН 138 деца бежанци са заявили желание да изучават български език.

"Първият проблем е свързан с помещенията, в които да се провежда това обучение, вторият е осигуряването на учители и липсата на финансови средства за заплащането на труда на учителите по български език и литература" - уточни Мукаддес Налбант, заместник-министър на образованието и науката.

Проблем е и доказване на образованието на пристигащите деца. Тъжната статистика сочи, че над 67 милиона деца по света не посещават учебни заведения. Остава въпросът дали голяма част от бежанците у нас ще допълнят страховитите цифри.