Различно обучение, което провокира учениците към по-практичен поглед към науката. Това са училищата по роботика. У нас такива вече има две - в София и във Варна. Учениците са над 250, а преподавателите 11. Още от първия урок децата започват да програмират своите роботи. Целта е една - да провокира интереса им към науки като математика, физика и информационни технологии.
Преди 3 години Кирил е едва на 25, когато решава да създаде място, където ученици да развиват своите технически умения с желание. В метода на преподаване са заложени роботи, за да се привлече интересът на децата
"Роботите са мърдащи, шаващи и са забавни. Те могат да ти кажат напълно реално какво си сътворил", казва Кирил Митов, управител на училището по роботика.
Според Кирил един от основните проблеми в българското образование е възприемането, че грешките на учениците в училище трябва да се наказват. Затова той залага на различно решение.
"Ако не грешиш, ако не си подготвен да грешиш, няма как да измислиш нещо оригинално, няма как да имаш смелостта да пробваш и да стигнеш до истински решения", убеден е Кирил Митов и пояснява: "Оставаме децата да сбъркат и чак когато сбъркат, тогава съзнанието им е достатъчно отворено, за да могат да дойдат при теб и да търсят решението, а не ти да се опитваш да им го наливаш в главата."
Различни са и преподавателите - всичките са млади хора между 18 и 25 години. Някои от тях показват първите стъпки в роботиката, а други подготвят учениците си за международни състезания, където конкуренцията е голяма.
"Трябва да конструират робот, да го програмират. Да е автономен, тоест нямате право да използвате такива неща като дистанционно, изцяло самостоятелен е и имат около 2 минути и половина да изпълнят 15-16 задачи по полето", обяснява менторът Иван.
Илиян е най-малкият участник в състезателния екип, едва на 12 е, но вече знаe какво иска: "Да програмирам, да развивам мозъчната си дейност, така да се каже."
"Тук преподавам на деца един вид различно мислене. Сблъскват се с различни задачи и просто всеки трябва да измисли свой начин да я реши тази задача", споделя Веселина, ментор.
Днес всички класни стаи са препълнени с деца и роботи.
"В момента трябва да накараме робота да казва "good job", после да каже "good bye" и да тръгне напред", вдъхновен е Калоян.
Чуй новините
Подкаст
