Без напрежение във Враждебна

В общежитието не цари военна дисциплина, въпреки че полковник Пенков разчита на подкрепление - още четирима офицери и частната охранителна фирма. Напротив твърди, че съвсем човешки се разбира с настанените, проблемите им били основно битови и сега, когато голяма част от тях вече са отстранени, хората са доста по-спокойни. Признава, че хаосът сред настанените е бил и причината, например голяма част от дарената храна да се изхвърля. Сега вече изписват втори дневник - отчет за получените дарения.

"Аз си спомням 81-ва година, по-точно 80-та, когато се строеше НДК, генерал Карамфилов, участвал съм в екипа и съм бил обслужващ. Тогава съм бил може би заместник на рота по техниката и какъв ред беше въвел той по строежа на НДК. Опитвам се да въведа и тук същия ред. Значи виждате, с идването ми тука нещата бяха така: получават храна, получават помощи, струпват се всички накуп. Това порсто беше задължително - веднага да се отстрани. Съответно назначихме отговрници за всяка една стая, отговорници за всеки един етаж или така наречените комисии за получаване на материалните средства и помощи, които идват тук" - разказа полк. Иван Пенков.

След ремонта на санитарните възли, канализацията и елинсталацията, споделя, че са необходими още средства.

"Тази седмица трябва да се реши въпросът с парното. Да, едно парно е и експлоатация, или например поддръжката, да се прегледа всеки един радиатор, да се промие всеки един радиатор, да се сменят щранговете, да се сменят крановете, изисква определена сума финанси. Онзи ден пуснахме горелката да работи, просто стана може би хит. Зарадвахме се тука като все едно преди стотина година е излетял самолет" - обясни полк. Иван Пенков.

Списъкът продължава с най-нужното - лекарски пункт, перално помещение и столова. Това е и основаната задача на комендантите да изготвят мерки за справяне с материалната база, както и вътрешния ред. Надеждата на полковник Пенков е да има детски кът с книжки на български език за децата и дори кино за по-големите. А реакцията на настанените не закъснява. Голяма част от тях вече са подали документи за придобиване на хуманитарен статут.

"В началото беше много трудно, нямаше никакви условия, сега е съвсем различно. Иска ми се само децата да могат да учат български. С мъжа ми искаме да останем тук, знам английски и няма да е проблем да науча и вашия език" - сподели Латифа Али.

"Който търси - намира, нали и винаги го казвам това по медиите. България има нужда от хора, които да работят, има нужда от работна ръка" - заяви Талал Кару, преводач доброволец.

Полковник Пенков ни кани отново, когато новите печки ще бъдат монтирани в столовата. Така, както само преди няколко дни успял да издейства от Агенцията няколко нови бойлера.