"Приятели" и "врагове" на протестиращите студенти конфронтирани от списъци в интернет

Първо, като видях името си, ми стана много неприятно - коментира Кольо Колев - последния път, когато съм попадал в подобен списък на "враговете" беше по време на Русенския комитет преди промените. Но сега ми хареса компанията на Петър Волгин, Емил Кошлуков и др.известни хора. В последно време някои се опитват отново да разделят нещата на черни и бели. Нещата не са толкова прости, ние не сме врагове. Опоненти - да, но не и врагове. Как може за хората в този списък да се пише, че корените им били в Държавна сигурност и тоталитарните идеологии?

Не бях чел тези списъци - каза Иван Стамболов - Бих искал, но не съм организатор на протестите, нито съм в "мозъчния им тръст". А и мозъчните тръстове не се занимават с политика, те създават визията за нещо. И защо непрекъснато се обвиняват студентите или други групи, че били политизирани. "Партия" не е мръсна дума, "политика" и "политизиран" не може да е негативно понятие. Може партиите и политиката да са пълни с идьоти, но това не превръща "политиката" в мръсна дума.

Нормално е на един етап студентите да потърсят съдействието на партии, които имат същите искания. Няма нищо лошо в деленето на леви и десни. В България се объркаха нещата в политическото пространство с рамиването на двуполюсния модел. А светът е устроен двоично. Няма нищо по-нормално от деленето на десни и леви.

Вижте разговора на Милена Цветанска с блогъра Иван Стамболов и социолога Кольо Колев в предаването "Още от деня".