Езикът на омразата в обществото

46,5 % от хората са се сблъсквали с изказвания, заредени с агресия и думи на омраза - сочи изследване на Отворено общество, което показва обществената нагласа към езика на омразата в България. Най-често тези изказвания са били насочени към етнически, религиозни или сексуални малцинства. И въпреки че словото, което води към агресия и обижда е престъпление, у нас наказаните са едва по един човек на година.

Ромите и бежанците, това са групите, които най-често са потърпевши от езика на омразата. Засегнатите не искат да бъдат обстрелвани постоянно с обиди.

Медиите са мястото, от което най-често звучи гласът на омразата, а обидните думи са използвани предимно от политиците - отчитат от фондацията. Най-често те били с националистическа принадлежност. Георги Лозанов уточни, че всъщност проблемът не е в медиите, а в агресивното говорене на политиците, защитени от имунитета си.

"Все по-важно става според мен да се мисли как този имунитет да бъде преодолян и политиците да носят отговорност, не медиите, а политиците говорещи в медиите да носят отговорност за враждебната реч", заяви председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Не само малцинствата страдат от словесната агресия и каквато и да е дискриминация пък казва вицепремиерът Зинаида Златанова.

"Нека да имаме предвид, че всеки един от нас или наши близки могат да попаднат в етап на своя живот в определено, ако щете географско място, където пребивава или по някаква друга причина в състояние, в което да бъдем ние дискриминирани на някакъв признак, за който дори не можем да се сетим в момента", изтъкна вицепремиерът Зинаида Златанова.

Толерантността на българите била пословична - се чу днес няколко пъти в залата. Никой обаче не отрича, че въпреки това речта на омразата надделява. А рецепта за овладяване на агресивното слово продължава да се търси.