На 31-ви декември срещу 1-ви януари преди 100 години заработва първата българска водно-електрическа централа. Тя се намира в казанлъшкото село Енина и е пусната в експлоатация в 00:00 часа на 1-ви януари 1914 година. Така е поставено началото и на електрификацията на Казанлък, който е втория град в България след София по това време, където хората ползвали удобствата на тока.
През далечната 1914 година казанлъшкият търговец Стоян Стайнов предложил на сина си Генчо, който учел в Швейцария и се увличал от техниката, да се върне и да проучи възможностите за изграждане на водно-електрическа централа, разказват днес неговите внуци.
- Но за да се запази в тайна това предприятие... дядо ми като е правил измерванията се е прикривал - той е ходил с една шапка с пеперуди и бръмбари набучена, - разказва сега внукът Генчо Стайнов.
Когато семейство Стайнови решили да започнат строежа на ВЕЦ-а, парите не им стигали и затова се обърнали към богаташите в региона. Големите розотърговци смятат, че Стайнови няма да се справят и само ще си хвърлят парите. Те отказват. И тогава Стайнови се обръщат към свои приятели. Така 12 души основали акционерното дружество „Победа" и започнали строежа на централата. Електрическите машини и материали били доставени от немска фирма, а турбините - от швейцарска. Точно в полунощ на 1 януари преди 100 години светнала първата крушка в Казанлък. Стайнови доставяли тока на всички желаещи в града напълно безплатно в продължение на цял месец. ВЕЦ "Енина" продължава да работи и до днес със стогодишните машини, които са безотказни. Тя произвежа 3 милиона киловатчаса електроенергия на година. Нейни собственици в момента са 96 наследници на основателите й.
Автор: Десислава Петкова
Оператор: Иван Янев
Чуй новините
Подкаст
