Едно време през 3-те празнични дни на Великден се е играело хоро на мегдана. Вярвало се е, че това носи зраве и сила. Сега на площадите не се игра е хоро. Но ако традицията се върне... Попитахме млади и стари могат ли да играят хоро.
Едно време през 3-те празнични дни на Великден се е играело хоро на мегдана. Вярвало се е, че това носи зраве и сила. Сега на площадите не се игра е хоро. Но ако традицията се върне... Попитахме млади и стари могат ли да играят хоро.
Ганкино, Дайчово, Шопско хоро за повечето млади хора те звучат
като нещо много далечно и екзотично:
- Налагало ми се е като се омъжвах, но не умея. Бях с маратонки, с дълга рокля и се подрусвах в такт.
- Не, не умея. Ако има, просто не танцувам.
- О, не в никакъв случай!
- Защо? Ами музикален инвалид съм.
- А налагало ли ти се е някога да танцуваш хора?
- Да, на 8-ми декември имаше. Умопомрачително, умопомрачително беше.
- Ще ми покажеш ли нещо?
- Не, не, не изключено.
За разлика от младите, по-възрастните са готови на демонстрация, където и да е. Проверихме в танцова школа за любители. Изненадващо, там открихме много млади хора.
Костадин Господинов:
- От 16-годишни до 78 ни е най-възрастният участник в клуба.
Може за всеки причината да е различна, но успехът е общ:
- Бях на сватба на един от братовчедите ми и като видях, че не мога нито едно хоро да играя- реших, че трябва да се занимавам с това нещо.
- А сега вече колко хора знаете ?
- Не съм ги броила точно, но са над 50 със сигурност.
- Това е моят спорт между другото, примерно не обичам да ходя на фитнес.
- Вече танцувам 2 години и нещо и няма отказване, просто като се
почне - то ни е в кръвта.
Костадин Господинов:
- Всеки, който дойде казва "Ама аз не мога да танцувам", "Аз никога не
съм танцувал, аз никога няма да се науча" и както имаме ние приказка:
"Трудното хоро е ненаученото хоро".
Да играеш хоро е не просто умение, а преживяване. Защото то има силата
да ни обединява.