Германия ни връща сирийски бежанци

От началото на войната в Сирия близо 3 милиона души са избягали от страната. Само една малка част от тях обаче са намерили убежище в страни от ЕС. Германия официално се съгласи да приеме 10 хиляди сирийски бежанци, а правителството изрази готовност да увеличи броя им на 25 хиляди. Решението на Берлин да започне да връща една част от тях в страните, от които бежанците са пристигнали в Германия, стъпва юридически върху т.нар. Дъблински регламент. Този документ разпределя компетенциите относно бежанците на географски принцип, т.е. бежанците са грижа на онази страна от ЕС, в която те за първи път са стъпили на територията на общността. Тоест, тези по периферията ѝ - Италия, Испания, Малта, Гърция, България. Повечето от тях и без това си имат достатъчно икономически проблеми и усещат като непосилно това допълнително финансово бреме. Затова и настояват за промяна в регламента така, че в бъдеще разпределението на бежанците да става пo-солидарно - според броя на населението и икономическата мощ на съответната държава. За това се борят и либералите в Германия и Европейския парламент. За приемането на повече бежанци от Германия призовава и президентът Йоахим Гаук, който поглежда и по-надалеч: да се направи необходимото, за да получат бежанците от кризисните райони шанс на германския трудов пазар. С това президентът удря право в десятката, защото е публична тайна, че повечето бежанци се стремят да се доберат до Германия, тъй като тя предлага и най-добри шансове за работа. И по още една причина Европа е длъжник на тези преследвани и репресирани в родните си страни хора: ЕС се стреми да бъде пример в света за хуманност и зачитане на човешкото достойнство. И ако иска да бъде възприета като такава, ще трябва бързо да промени отношението си към бежанците. Къде е например общата политика на ЕС за бежанците? При това не са само сирийските бежанци - да си припомним за Лампедуза. Накратко - европейците нямат моралното право да си заравят главата в пясъка, когато подплашени от военни конфликти хора чукат на вратите им, или когато стотици и дори хиляди от тях се давят край бреговете на Европа. Обратното би било чисто лицемерие. Очевидно е, че са наложителни бързи мерки в цяла Европа. А връщането на бежанци от една страна-членка в друга, по силата на някакви остарели регламенти, не води до решаването на проблема.