Антикризисните рецепти на проф. Робърт Каплан

Кога ще свърши кризата? Това не е въпрос за 1 милион долара. За много повече ...И май вече не се измерва само с пари...

Тази седмица евробюрократите се заеха да спасяват еврото от международните спекуланти, които нарекоха „глутница вълци". С „вълчи пакт" от 500 милиарда евро. Част от европейската преса го нарече прахосничество.

Даже солидарността, с която Европа толкова се гордее, беше подложена на критики. И оприличена на социалистическата взаимопощ. Понеже след урока Гърция никой не смее да прогнозира какво ще се случи в държавите, които също нямат, а трябва да дават назаем?

Защото докато гърците протестират за 13 и 14-та заплата, румънските пенсионери ще осъмнат с намалени пенсии, а французите ще орежат социалните придобвки, с които най-много се гордеят.

Ние пък и преди кризата, и сега, не сме мръднали кой знае колко в усилията си да преодолеем дъното. Българският премиер твърди, че сме си най-добре. Ирония е, но ние май това наричаме стабилност. И понеже не чакаме бързия влак, ни е ударил товарният...

Какви са тогава уроците? И защо няма нито една рецепта, която да е общовалидна в кризата, заразила света. Няма прости и лесни решения, нито за Европа, нито за Америка - казва един от най-високоплатените икономически съветници в света - харвардският професор Робърт Каплан. Приема на шега въпроса знае ли кога ще свърши кризата. Предпочита да говори за поуките...

Въпрос: Защо кризата в Гърция се оказа такъв урок за Европа?
Проф. Робърт Каплан: Смятам, че европейците мислеха, че имат добра и силна валута, която им дава възможност да продължат да правят бизнес сякаш, че нищо не се е случило. А кризата в Гърция разкри, че икономическите закони все още важат. Не може да поддържате изключително голям дефицит! Не можете да имате прекомерно раздут обществен сектор, а да не развивате частния. Гърция е като ранен предупредителен сигнал за възможни грешки, ако една икономика не се управлява добре!

Файнейшъл таймс определя професор Каплан като един от 25-те водещи бизнес-мислители в света. От съветите му се възползват правителства, Международния валутен фонд, даже и ФБР. Споделя, че в икономиката харесва и смелите реформи и хладни решения. Не е убеден, че европейците са взели най-доброто решение за гръцката криза...

Проф. Робърт Каплан: С огромния пакет мерки европейските политици успяха да си купят малко време, но това стана на определена цена. Това не принуждава държавите да взимат трудни решения за собствената си политика. Затова Гърция може да си каже - всички други ни спасиха, ние няма да взимаме трудни решения... А те изискват да се ограничи държавният сектор, да се прави пенсионна реформа и да се създаде по устойчив частен сектор. Няма алтернативи, няма лесни решения! Трябва да се избира от двете злини по малката. Може би по-добрият вариант за Гърция беше да излезе от Еврозоната...

Като специалист по-бизнес стратегии професор Каплан мисли, че в икономиката не може да се мисли ден за ден. Иначе споделя, че в политиката е привърженик на консерваторите. И казва, че по-време на криза, честността с хората е най-важна...

Проф. Робърт Каплан: Смятам, че грешката, която не бива да допускат политиците, е да си мислят, че могат да се справят с кризата в краткосрочен план, без да мислят за последиците дългосрочно. Когато има криза, решенията не са прости и лесни, но когато се избира някоя от трудните алтернативи, би трябвало кризата да се използва като възможност и това да се обясни на хората. Да им кажем, че ще бъде трудно, но че ще преодолеем проблемите така, че държавата да бъде по-здрава в бъдеще. Грешката, която могат да допуснат политиците, е да приемат статуквото и да не го променят.

Въпрос: Добро решение ли е да правиш реформи по време на криза?
Проф. Робърт Каплан: Да, понякога е сложно да се вземат трудни решения, когато слънцето грее и музиката звучи - тогава никой не усеща нуждата от спешни мерки. Но когато всичко около нас рухва, тогава е нужно да се покажат лидерски качества, да се види бъдещето, да бъдеш честен с хората. Тук магия няма - просто трябва да се вземат трудни и болезнени решения. И докато вие разговаряте с мен, аз си мисля за Уинстън Чърчил, който става премиер в най-мрачните години. Той казва - времената са ужасни и мога да ви обещая само кръв, пот и сълзи - т.е. трудни неща, но ще преодолеем това и ще надделеем над силите на злото. Казва, че няма да е лесно, но дава визия за бъдещето. Той беше велик лидер! Ето защо във време на криза е важно държавата да има истински водач, който да е способен не само да взима трудни решения, но да умее да общува и да достига до сърцата и умовете на хората за да го последват.

Кризата неусетно променя света. Не само хората, но и държавите. И никой вече не може да живее по същия начин, убеден е прочутият харвардски професор. Но е от хората, които предпочитат сред руините да открият възможност...

Въпрос: Какво е по-добре да има човек - пари или идея?

Проф. Робърт Каплан: Мисля, че идея! Добрите идеи в добрата система ще донесат пари в бъдеще. Ако имате само пари без идеи, скоро ще ги изхарчите и нищо няма да ви остане. Смятам, че идеите са много важни - там се крие предизвикателството във всяка икономика - така че трябва да се поощряват иновациите. Силните страни на Съединените щати, които са моя родина, са, че винаги сме съумявали да привлечем най-предприемчивите хора, защото нашата система ги окуражава да прилагат своите идеи. Преди 40 години Бил Гейтс и основателите на Гугъл не са имали кой знае колко пари, но са имали добри идеи. Сега имат много пари, но продължават да раждат нови идеи и затова продължават да са преуспели.