Машинистът на изгорелия влак Димитър Христов: Не съм герой, а просто човек

Хладнокръвен, отговорен и смел - Димитър Христов спаси преди два дни почти 100 души от бързия влак Благоевград - София, след като товарен камион падна на релсите при село Мурсалево. Транспортният министър Ивайло Московски награди локомотивния машинист. Заради своята скромност Христов получи наградата си в отсъствието на журналисти. Наградени бяха и началник-влакът Кирил Стефанов и кондукторът Васил Джартов. Репортаж на Милена Кирова и оператора Михаил Врабчев. Всички го наричат герой. Той само се усмихва и казва, че постъпката му е нормална, човешка. А да си отговорен не било героизъм, просто вътрешно усещане. Димитър Христов - локомотивен машинист: Нищо героично не съм извършил и нищо по-различно от това, което ще направи друг колега в моята ситуация. Димитър вижда падналия на релсите и обгърнат в пламъци тир. Мигновено задейства спирачките. Разстоянието е твърде кратко. Знае, че ще се ударят. Успява само да предупреди пътниците в първото купе. Последва сблъсъкът. Купето на влака също пламва. Димитър Христов - машинист: В такива моменти няма човек много време да мисли. Просто се реагира според ситуацията и не мислиш много. Просто трябва да го направиш. Те тогава чувствата са много и за страх нямаше място, защото ти просто знаеш че трябва да предприемеш някакви мерки, за да излезеш от този влак, да евакуираш хората. Телефона, връхните дрехи и всички документи на Димитър се превръщат в пепел. Няма връзка с близките си, но първо се грижи за пътниците, защото знае, че и техните семейства тръпнат. Димитър Христов - машинист: Нямаше истерии, паника, писъци, крясъци, такива работи. Намира телефон и се обажда у дома. По-късно през нощта срещата между баща и син е достатъчна- лошото да се забрави. Димитър Христов - машинист: И аз го прегръщах и той ме прегръща и ме целува детето. Просто беше видял по новините и беше се опитал да ми се обади. Баба му и дядо му и майка му бяха казали, че баща му се е обадил и е жив и здрав. Докато не се прибрах не са могли да заспят. То и аз не можах да заспя същата вечер много. Димитър е завършил техникум по транспорт, но в училище не е имало урок по справяне в тежки, в екстремни ситуации. Научил е своя урок на пътя. Вече 21 години - все на този път. Димитър Христов - машинист: Няма на какво да се учиш, просто действаш. - Винаги ли сте искали да бъдете машинист? - Да, още от дете. - Какво ви носи тази професия? - Ами мога да кажа с ръка на сърцето, че работя това, което искам. Пожелава си за празниците само здраве и пак повтаря, че не е герой, а просто човек. За тези, които е спасил от пламъците обаче той е човекът със смело сърце.