Мощи на Йоан Кръстител по света

Йоан Кръстител е сред най-почитаните светци в целия свят, не само от християни, но дори и от мюсюлмани. На три континета са пръснати реликвите на светеца и вярващите се стичат за поклонение.

От традицията в олтарите на древните църкви да се погребват светци по-късно възниква обичаят в храмовете да се полагат реликви от светеца, на когото е посветена обителта, както показаха отново и разкопките в Созопол.

Реликви от свети Йоан Предтеча са запазени и на други места по света. След като според преданието той бил обезглавен по заповед на цар Ирод Антипа заради прищявката на една танцьорка, тялото му е погребано в палестинския град Севастия. По-късно гробницата е опожарена.

Главата многократно е пренасяна, за да стигне до Константинопол. От там става плячка на рицарите-кръстоносци, които разграбват столицата на източната римска империя през 1204 година. За средновековните норми притежанието на свети мощи било ценност, надминаваща двсички други съкровища.

Затова заграбените реликви се пръскат из цяла Европа. Днес няколко града претендират, че главата на светеца се намира при тях. Това са църквата Сан Силвестро ин Капите в Рим. Но във френския град Амиен твърдят също, че пазят реликвата. Според французите рицарят Валон дьо Сартон донесъл мощите от Константинопол и ги подарил на своя чичо - епископа Ришар дьо Жеброа. И съкровищницата на Вителсбахската династия в Мюнхен претендира, че притежава главата на Кръстителя.

Джамията на Омаядите в сирийската столица Дамаск пази глава, която трябва да е на почитания и от мюсюлманите като пророк свети Йоан Предтеча. Турският град Антакя и манастир в Армения спорят, че са съхранили главата на свети Йоан.

Дясната ръка на светеца се пази в черногорския манастира Цетине, но в Истанбул настояват, че десницата на светеца е именно при тях в музея Топкапъ. Същото твърдят и монасите от манастира свети Макарий в Египет.

Ако се съберат всички сведения би трябвало от свети Йоан Кръстител да са останали: 12 глави, 7 челюсти, 9 ръце и 8 пръста. Обаче мощите, намерени в България, са запечатани още през късната Античност.