Етиен дьо Понсен: Тръгвам си с чувство за доверие

Ромите, експулсирани от Франция, не са нарушили закона с кражби или друг вид престъпления. Те са нарушили европейското законодателство за настаняване в друга страна от Европейския съюз. Това заяви в студиото на "Панорама" френският посланик у нас Етиен дьо Понсен.

Посланик Понсен сподели, че вероятно нещата около връщането на ромите не са дообяснени. Според законите във Франция гражданите на ЕС могат да останат на територията на страната до 3 месеца.

След това те трябва да отговарят на определени правила, за да продължат престоя си там, едно от които е да имат доход, за да не тежат на социалната система в страната.

От 1 август насам в България са върнати около 100 роми, но те не са експулсирани, "това са българи, които се връщат в България". Той подчерта, че много голяма част от връщанията са доброволни.

Пълен текст на интервюто с френския посланик Етиен дьо Понсен!

Водещ Бойко Василев: Добър вечер на френския посланик Етиен дьо Понсен.

Етиен дьо Понсен: Добър вечер.

Водещ: Добър вечер. Нина Кунова ще превежда.

Нина Кунова: Добър вечер.

Водещ: Сега не се ли притеснявате, че сред ромите, които експулсирахте, има и такива?

Е. Понсен: (превод) По никакъв начин това не ме притеснява. Това е полицай, който спазва закона, съвсем естествено. Ако дойде във Франция, при положение че има работа тук, той всъщност няма причини да дойде във Франция, но това е един наистина много хубав пример. И аз много бих искал да видя още такива, още полицаи от този ромски произход. И даже бих искал да видя депутати цигани, но няма в Народното събрание май депутати от ромски произход.

Водещ: Имало е и сега в момента има.

Е. Понсен: Но все пак не на висотата на представителството на населението, на ромското население, на циганското население.

Водещ: Да, но защото вие бяхте казали, че няма много, и ние ви показваме един.

Е. Понсен: Това е много добър пример, много добър пример.

Водещ: Аз не искам да... това е идеален пример, но не искам да казваме, че това е типичният случай. Въпросът е обаче вие да кажете сигурен ли сте, че всички тези, които експулсирахте, са виновни за нещо?

Е. Понсен: Не, има много недоразумения, много недоразбиране в това отношение. Не, те не са направили някакви престъпления в смисъл на кражби, въобще престъпна дейност, но не са спазили европейското законодателство за настаняване в друга страна от Европейския съюз. Европейците и всички българи имат право да се движат из страните на Европейския съюз за период под 3 месеца, под 90 дни. Ако искате да останете повече от 3 месеца, вие се... ако се настанявате в нашата страна например, трябва да спазвате определен брой условия - именно да имате приходи, за да не бъдете в тежест на страната, която ви посреща, която ви приема, т.е. в случая Франция. Така че това е до известна степен едно нарушение да не се спазват тези правила. В този момент Франция се обръща към вас и ви моли да се върнете в страната си по произход, във вашата страна, и тук трябва да кажа, че 80 процента от случаите завръщанията са доброволни. И Франция дава наистина малко помощ, парична помощ, 300 евро на човек, за да им помогне за завръщане в страната по произход, в собствената страна, която в случая е България.

Водещ: Да де, но сте сигурни, че всичките тези са пресрочили този срок от 3 месеца, 100 процента сигурен.

Е. Понсен: Да, абсолютно.

Водещ: Защото един случай, ако се докаже, че не е така, ще рухне цялата работа.

Е. Понсен: Да, това е проверено от съдия, те са превишили този срок от 3 месеца. За 20-те процента, които не са пожелали да се върнат доброволно, съдията е взел решение. Но да се говори за колективно завръщане, това е абсолютно погрешно, абсолютно погрешно. А пък да се говори пък за депортация, за експулсиране... не става въпрос за това. Това са българи, които се връщат в България, в крайна сметка. И аз бих искал да дам и цифри. От 1 август насам 100 българи са се върнали, стотина българи, в рамките на тази система. Сто. Това все пак не е една значителна бройка. Така че има много смесване, много недоразбиране. Вероятно лошо сме обяснили нещата, но аз се радвам, че мога пред вас това да го направя.

Водещ: Да де, ама Барозу нещо не го разбира, защото Европейската комисия никак не хареса това, което направихте.

Е. Понсен: Да, наистина, комисията не хареса много, ние сме тук, за да обясняваме, да й обясним и на нея. Тя се страхуваше да не се цели една категория хора, една определена категория хора. И ние ще продължаваме да внасяме елементи за обясняване, за изясняване на случая в комисията. Съвсем нормално е да сме в диалог с Европейската комисия, тя ни поставя въпроси, ние отговаряме.

Водещ: Е, тонът беше малко по-суров.

Е. Понсен: Е, да, тонът. Тонът понякога... Европа, ние сме едно семейство в крайна сметка. Понякога дебатираме, дискутираме, спорим и тонът е доста. . .

Водещ: Да, ние сме семейство, но вие се държите като родителите, а ние като децата понякога.

Е. Понсен: Не, няма родители и деца, няма родители и деца. Когато чухме думи като депортиране, като сравнение с Втората световна война, това беше много обидно за Франция, това беше много обидно. Нормално е, ние сме латини в края на краищата, имаме гореща кръв...

Водещ: Да, и ние се палим бързо. Въпросът е обаче какъв пример дава Франция с всичко това? Не е ли това най-важният въпрос - какъв пример дава Франция за европейска солидарност?

Е. Понсен: Аз смятам, че предимството на тази криза това е, че тя е накарала хората да осъзнаят какви трудности среща ромската общност в различните страни. Тази общност в Европа е основно малцинство, 10 милиона жители. Така че трябва европейската солидарност да се намеси, за да се подобри интегрирането на тази общност в техните страни. Няма никаква причина това население да напусне България или Румъния, но трябва да се помага. Трябва да им се помага да бъдат по-добре интегрирани при вас.

Водещ: С други думи, вие казвате - ромите са ваш проблем, решавайте го.

Е. Понсен: Не, това е наш проблем. Това е, първо, човешки проблем. Аз ходих в ромски квартали, срещах се с асоциации ромски, например с неправителствена организация "Амалипе". Вчера бях с делегация на френския парламент в ромски квартал. Не трябва да се генерализират нещата естествено, но някои квартали наистина са в условия... изключително тежки условия на живот. Познавате квартал "Надежда" в Сливен вероятно, "Факултета" в София, в Пловдив "Столипиново" и т.н. В тези квартали трябва европейската солидарност наистина да се ползва и да бъде в действие, и трябва колективно да се помогне за електрифициране, за водоснябдяване, за пътните настилки. Така че има едно осъзнаване на проблема.

Водещ: Нещо не виждам европейската солидарност да стига до "Столипиново".

Е. Понсен: Ама, трябва, трябва да стигне дотам, защото това е почти хуманитарна ситуация. Аз съм шокиран, учуден, че не виждам европейски пари да идват тука, в тези зони. България трябва, има право да се ползва от 12 милиарда евро в следващите години и трябва една част от тези пари да отидат именно в полза на интегрирането на тази общност, която е част от българската идентичност. България не приема отвън някъде, това е неразделна част от вашата идентичност, национална идентичност.

Водещ: Това е част от европейската идетичност. Да, била е доста по-значителна част по време на Средновековието, когато някои роми е трябвало доста по неприятен, насилствен начин да напуснат Западна Европа. Но да не отиваме чак дотам. Да ви попитам, оказа ли Франция някакъв натиск върху това да бъде формирана българската позиция по случая?

Е. Понсен: Ние имаме много добри политически отношения между двете страни. Нашите лидери се разбират много добре. Българското правителство много добре разбра френската позиция по тези завръщания, за които говорих и за които стана въпрос. Имаше една прагматична позиция, едно прагматично виждане и разбиране най-вече. Това е между другото нещо, една политика, която трае от няколко години, това не е нещо от сега и цифрите са доста ограничени. Голяма част, много голяма част от връщанията са доброволни. Така че българското правителство, г-н Бойко Борисов не падна в някаква клопка на нещо неочаквано и по този повод имаше едно разумно поведение от негова страна.

Водещ: Да де, ама вие дадохте няколко идеи, като например министър по ромските въпроси. Не мислите ли, че вече свърши времето, в което всеки външен съвет ще се изпълнява безропотно от българите?

Е. Понсен: Има два начина за възприемане на дипломатите и на дипломацията. Има такива, които са... им е достатъчно да се усмихват и да пият шампанско, а има и такива, които се опитват да бъдат наблюдатели и да правят предложения, просто някакви предложения, някакви размисли да споделят. И по-скоро второто нещо се опитвам да направя аз, вероятно и затова ме поканихте.

Водещ: Ние оценяваме вашата честност, но нали не си представяте ситуация, в която българският посланик в Париж взима, така, остра позиция по, да речем, проблемите в парижките предградия?

Е. Понсен: Трябва да ви кажа, че Франция получи много съвети през последните месеци. Тя беше много критикувана.

Водещ: Само ние не сме ви... да, но ние не сме.

Е. Понсен: Да, но много други ни критикуваха. Но което казвам по-специално, е, че когато има един по-специфичен проблем. . . Тази ромска общност има специални, специфични проблеми. Тя има проблеми, свързани с интеграцията, има проблеми, свързани с намирането на работа, има проблеми с обхващането в училищата на децата, които напускат училищата много по-рано от българите, от другите деца. Когато се срещат такива проблеми, които са много чести, нормално е и се случва много често да има някакъв орган, който да отговаря за тази интеграция. Това е една толкова проста и споделена идея. Румънците го направиха. Македонците го направиха. Българското правителство дори, самото то предвижда да засили координирането, координацията вътре в самата българска администрация, за да благоприятства това интегриране на ромската общност.

Водещ: Тогава ще ви попитам директно дали Франция не обвързва тихомълком въпроса с кандидатурата на България за шенгенската зона с ромския въпрос?

Е. Понсен: Не, тук бяхме абсолютно ясни. Нещата нямат нищо общо едно с друго.

Водещ: Сигурно е това?

Е. Понсен: Сигурно е. Значи, ние разглеждаме българската кандидатура за Шенген, за шенгенското пространство съобразно нейните лични заслуги. Ако България е готова, ако комисията прецени, че България е готова, ще вземем нашето решение. Няма абсолютно никаква връзка.

Водещ: Сега понеже футболният специалист Валентин Михов току-що влезе и той каза, че има един въпрос към вас, поне аз така разбрах.

Валентин Михов: Негово превъзходителство, добър вечер, първо на вас и на зрителите и на вас, г-н Василев. Шеговит ми е въпросът. Дали това няма отношение към 17.11.1993 г.?

Водещ: Е, взехте ми въпроса.

В. Михов: Да няма някакво... С най-добри чувства.
Водещ: Той беше шеф на футбола тогава. Той беше шеф на футбола тогава.

Е. Понсен: А, това е един от много редките нехубави спомени между... в българо-френските отношения. Аз бях този ден пред телевизионния си апарат и за пръв и последен път прокълнах България.

В. Михов: И сега го чувстваме вече.

Е. Понсен: Но признавам, че и французите играха лошо.

Водещ: Така, помечтахте си да дойдете посланик в България тогава? Хайде да го кажем директно - не е ли... не иска ли Франция просто да ръководи нещата в Европа, европейското ядро да ръководи периферията?

Е. Понсен: Нещата не се случват точно така. Както казах, ние сме семейство, европейско семейство, а по-старите членове и по-новите членове съставяме това семейство, всеки има своето полагаемо му се място. България има естествено своето място и тя, между другото, доста добре си тежи на мястото и се представя. Вашата еврокомисарка г-жа Георгиева е много уважавана в Брюксел. Това е пример, но българският глас се чува в евроинституциите, чува се.

Водещ: Сега, добре, кой говори - дипломатът или авторът в блога?

Е. Понсен: И двамата. Няма голямо разграничаване.

Водещ: Случаят с убийството на младия Борилски на френска земя. Франция се ангажира с този случай доста категорично. Защо - още веднъж кажете?

Е. Понсен: Ще припомня защо. Защото престъплението беше извършено във Франция, така че ние все пак имахме морален и юридически интерес да бъдат идентифицирани виновните за това жестоко убийство. А моето безпокойство беше също свързано и с факта, че френската полиция беше направила едно изключително разследване. Въпреки че имаше много малко в началото, много малко доказателства, смея да кажа, че парижката полиция е една от най-добрите в света, така че това разследване беше идентифицирало двамата убийци много ясно. И естествено беше невъзможно да се приеме фактът, че българското правосъдие и правосъдни органи не желаят да вземат предвид доказателствата, които са достигнали френските полицаи. И това е една от причините, поради които ние следяхме много внимателно и много отблизо случая. И за щастие българското правосъдие фактически призна, че ние сме имали право, защото касационният съд касира решенията, първоначалните, именно защото доказателствата на френската полиция не бяха първоначално взети под внимание при първите две решения. И когато българското правосъдие взе предвид тези доказателства, правосъдието влезе в сила, виновните бяха идентифицирани, арестувани и в момента те са в затвора, и друг коментар нямам по въпроса.

Водещ: Вашият мандат започна с освобождаването на медицинските сестри и завършва с ромите. Как се промени България през това време и вие с какво си тръгвате от България?

Е. Понсен: Тя се промени в добра посока, в правилна посока. Тя направи доста голям напредък именно в борбата срещу корупцията, срещу организираната престъпност, реформата в правосъдната система. Поздравявам работата, извършена от министър Цветанов, от министър Попова. Така че мога да кажа, че тя се разви и се движи в правилен път. Остава още много да се направи, но заминавайки си, аз по-скоро си тръгвам с усещане за доверие, с чувство на доверие, защото смятам, че нещата се движат в правилна посока и съм с доверие и оптимист.

Водещ: Благодаря ви за това интервю, г-н посланик.