Николай Младенов: България има какво да каже на света

В пряко включване от Ню Йорк министърът на външните работи Николай Младенов обясни, че в последните месеци България развива засилено сътрудничество с Китай в процеса на търсене на инвестиции за пристанища, летища, магистрали, но и защото смятаме, че страната ни има много конкурентни предимства, които да предостави на Китай като вход към Европа.

Водещ:
Каква България виждат хората, с които се срещнахте в Ню Йорк - дали една страна, която се мъчи да изплува, или виждат ясни приоритети и цели за развитие?

Николай Младенов:
- Много добър въпрос, който аз си задавах от първия ден, когато дойдох в Ню Йорк. Мисля, че вече мога с голяма степен и на удоволствие да кажа, че това, което хората виждат, е една България, която се връща на международната сцена. Която, без да пренебрегва ангажиментите си в Европа, в НАТО, приоритетите, които са ни стратегически - това са Западните Балкани, Източното Средиземноморие, се опитва да намери възможности и за сътрудничество с останалата част от света. Знаете ли колко топло е усещането, когато се видиш с представители на далечни държави, и всички имат един добър спомен от България, и виждат една много добра перспектива за развитие на нашите отношения. Разбира се, финансовите ограничения в момента са видими за всички нас, те не са само в България, но ако се заложи на едно взаимноизгодно икономическо сътрудничество, на търговията, на обмяна на хора, които да се обучават, студенти, всичко това ще създаде, много бързо ще даде и подем, който не само да бъде политически, но и реално да има икономически ефект в нашата страна.

Пълен текст на интервюто с министър Николай Младенов!

Водещ Бойко Василев: Сега с новините от Ню Йорк. Непрекъснато променящата се програма на премиера Бойко Борисов не му позволи да участва в нашия телевизионен мост, затова пък успяхме да се свържем с външния министър Николай Младенов и с еврокомисар Кристалина Георгиева. Ето Ню Йорк. Г-н Младенов, здравейте от София.

Николай Младенов: Добър вечер от Ню Йорк.

Водещ: Тъкмо в Ню Йорк вие участвахте в среща с китайския премиер. Защо България държеше толкова много тъкмо на тази среща?

Н. Младенов: От всички двустранни срещи може би тази беше най-важната по две причини. Първо, защото през последните месеци или, бих казал, последната година България развива много засилено сътрудничество с Китай в процеса на търсене на инвестиции за нашата инфраструктура, пристанища, летища, магистрали, но защото смятаме и че страната ни има много конкурентни предимства, които да предостави на китайските инвеститори като вход към Европа. На първо място, това са ниските данъци, много топлите и приятелски отношения между българския и китайския народ. Китайският министър-председател специално отбеляза, че България е първата страна, която е признала независимостта на Китай. И, разбира се, възможностите, които. . . входът, който България има към Европейския съюз, може да послужи в икономическото развитие и на нашата страна, и на Китай.

Водещ: Каква България виждат хората, с които се срещнахте в Ню Йорк - дали една страна, която се мъчи да изплува, или виждат ясни приоритети и цели за развитие?

Н. Младенов: Много добър въпрос, който аз си задавах от първия ден, когато дойдох в Ню Йорк. Мисля, че вече мога с голяма степен и на удоволствие да кажа, че това, което хората виждат, е една България, която се връща на международната сцена. Която, без да пренебрегва ангажиментите си в Европа, в НАТО, приоритетите, които са ни стратегически - това са Западните Балкани, Източното Средиземноморие, се опитва да намери възможности и за сътрудничество с останалата част от света. Знаете ли колко топло е усещането, когато се видиш с представители на далечни държави, и всички имат един добър спомен от България, и виждат една много добра перспектива за развитие на нашите отношения. Разбира се, финансовите ограничения в момента са видими за всички нас, те не са само в България, но ако се заложи на едно взаимноизгодно икономическо сътрудничество, на търговията, на обмяна на хора, които да се обучават, студенти, всичко това ще създаде, много бързо ще даде и подем, който не само да бъде политически, но и реално да има икономически ефект в нашата страна. Ако ние търсим възможности да помагаме на тези, които са по-слаби от нас, ние можем да го правим по начин, по който най-добре използваме българския капацитет - инженери, лекари, опита, който имаме в страната, опита на българските университети. Това е полезно както за нашата страна, така и за тези, на които помагаме. Това е и може би логиката на пътя, по който ние избираме постепенно с малкото средства, които имаме за международно развитие, да ги инвестираме именно по начин, по който да е полезно както за нашата страна, така и да създава добавена стойност за наистина тези, които са по-слаби от нас, защото те са много.

Водещ: Чакайте, ние в кой свят живеем? В този, който ние страна, която иска да получава помощи ли сме, или такава страна, която може да дава?

Н. Младенов: Г-н Василев, отдавна отговорът на този въпрос е по-сложен, отколкото може да се даде в едно интервю в рамките на няколко минути. Човек живее в няколко различни свята. Единият свят, в който живеем, е нашият европейски дом, в който ние получаваме солидарността на нашите партньори, които ни помагат да решим проблемите, които имаме - били те социални, били те инфраструктурни или други. Но другият свят, от който не трябва да бягаме, това е светът на тези, които са по-нуждаещи се от нас. Защото, ако ние сме получатели на солидарност от Европа, ние по определен, ако искате дори и морален ангажимент имаме да показваме същата солидарност с тези, които са по-слаби от нас.

Водещ След като сме готови толкова да даваме, готови ли сме да дадем още един батальон в Афганистан, както, изглежда, искат американците?

Н. Младенов: Мисля, че това, което в момента правим в Афганистан, отговаря много добре на възможностите на нашата страна. Преди малко повече от 1 година ние поехме отговорността за една изключително важна зона в Кабул. Представянето на българските военни както в Кабул, така и в Кандахар е изключително на високо ниво. По принцип цялата операция в Афганистан оттук нататък отива към по-голям акцент върху обучението на афганистанската армия, на афганистанската полиция, защото общата цел, която НАТО си поставя, е към 2014 година, живот и здраве, афганистанското правителство, афганистанските сили за сигурност да носят цялата отговорност за сигурността на страната си. Затова смятам, че за нас е по-важно да наблегнем в момента на това, което предоставяме като обучители на афганистанската армия, разбира се, без да пренебрегваме и сериозния ангажимент, който имаме по отношение на сигурността в Кабул и Кандахар. Наблягането обаче на повече обучители, това е процес, който е дългосрочен, ще ни даде възможност наистина по-бързо да подпомогнем процеса на прехвърляне на отговорността върху афганистанското правителство и афганистанските сили. Това е пътят, това е посоката, по която върви цялата операция в Афганистан и искам да уверя абсолютно категорично всички български граждани, че нашият ангажимент там не е заради Америка или заради някой друг. Този ангажимент е, защото ние ясно си даваме сметка, че ако рисковете, които произтичат от АФганистан се разпространят, те ще дойдат и ще засегнат нашия район - Югоизточна Европа, недай си боже, и България.

Водещ: Въпросът е да не обещаваме, че ще дадем, а после да не си спазим обещанието, това е въпросът само.

Н. Младенов: Мисля, че добре ме познавате, за да си давате сметка, че аз рядко обещавам неща, които не мога да изпълня. Това е и един от принципите, който правителството има въобще във воденето на политиката си. Както по отношение на Афганистан, така и по отношение на всичките ни международни ангажименти ние много внимателно преценяваме какви са възможностите ни, какви са реалните нужди и какво можем да направим, така че да реагираме най-адекватно на това, което нашите партньори искат от нас, но и това, което е в наш национален интерес.

Водещ: Накрая последно изречение, г-н Младенов, сигурен ли сте, че в момента България има какво да каже на света?

Н. Младенов: Сигурен съм, разбира се, че има какво да каже България на света. Най-важното, което България може да каже на света в момента, е, че отговорността за региона, в който живеем, не е нечия чужда. Тя не е отговорност на някаква абстракция Европа, не е отговорност на Америка, не е отговорност на Русия - тя в крайна сметка е наша отговорност. На тези страни, които сме на Балканите, които ежедневно се сблъскваме с проблемите, които се появяват от това, че нашите съседи все още не са част от Европейския съюз. Нашата историческа отговорност и нашата историческа мисия е да кажем на света две неща: че както Европа направи войната невъзможна със създаването на Европейския съюз, така ние трябва да направим войната невъзможна на Балканите, разширявайки го към... разширявайки европейския съюз към Балканите.

Водещ: Г-н Младенов, благодаря ви за разговора.