След спасяването на чилийските миньори

Всичките 33 чилийски миньори бяха извадени живи и здрави. Финалната фаза на спасителната операция в мината Сан Хосе продължи 22 часа и 38 минути. След това бяха извадени и шестимата спасители, които слязоха в галериите на медната мина за да ръководят и помагат в изваждането на миньорите, прекарали почти 70 дни под земята. След еуфорията от успеха и спасения човешки живот обаче идва ред на съвсем прозаични проблеми и и трудни въпроси. И първият от тях е - защо беше допусната аварията.

Както повелява дългът последен се спасява този, който носи отговорността за другите. Бригадирът Луис Урсуа, на 54 години, напусна последен шахтата, където той и колегите му прекараха повече от два месеца. В 1:32 минути през нощта, в 7:32 българско време, президентът на Чили посрещна Урсуа на повърхността.

Себастиан Пинера - президент на Чили: "Луис Урсуа, освобождавам ви от смяна и ви поздравявам. Като добър капитан вие излязохте последен."

Истинският край дойде, когато и последният спасител Мануел Гонзалес - този, който първи слезе при затрупаните миньори, потегли към "горната земя". След това президентът Пинера затвори капака на шахтата. Той
каза, че тази мина никога вече няма да работи.

Себастиан Пинера - президент на Чили: "Това няма да остане без последствия. Тези, които отговарят - трябва да си понесат отговорността. Станалото е голям урок за всички чилийци и за правителството. Трябва да подобрим живота и достойнството на работниците - не само в мините."

За миньорите обаче бъдещето не крие много възможности. Държавата ще поеме лечението им за половин година. Медийният интерес ще стихне. Накъде след това? Повечето от тях са миньори до живот. Много техни близки не биха искали те да се върнат в забоя.

Медодобивът в Чили дава нелоши заплати, но рисковете остават. Тази мина е в експлоатация от повече от 100 години и има дълга история на трудови злополуки. След тази авария властите затегнаха контрола и затвориха няколко мини.