Интервю с доц. д-р Иван Стайков за проблемите на съня

Талка Симеонова:
- Какви проблеми на съня водят до промени в другите показатели на пациента?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- Проблемите на съня са много сериозни. Оказва се, че между 20 и 30% от населението на света страда от нарушения на съня. Някои от тях са вече доказани рискови фактори за заболявания като инфаркти, инсулти, артериална хипертония, т.е. високо кръвно налягане. Повечето нарушения на съня не са добре диагностицирани, както и добре лекувани. Според последната класификация има 85 нарушения на съня, което е една сериозна цифра. Част от тях като безсънието, сънната апнея, синдромът на неспокойните крака са относително чести и създават сериозни проблеми в ежедневието. По статистика се оказва, че пациентите, които най-често ходят при поликлиничните лекари, това са хората с проблем при заспиването. Акцентът на този семинар е поставен върху най-честите сънни нарушения, които са и най-сериозни по отношение на социалнозначимите заболявания, каквито са мозъчният инсулт и инфарктът. Целта е да бъде разгледан интердисциплинарно въпросът, което е доста рядко. Той е разглеждан от страна на рентгенолози, невролози, ендокринолози, от страна на детски невролози....и е обхванат отвсякъде този въпрос.

БНТ:
- Какво се случва, когато е добре лекувано безсънието, кои показатели и други заболявания се повлияват също положително?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- Безсънието може да бъде въпрос на много заболявания, но този въпрос е много добър, защото примерно, ако лекуваме добре една сънна апнея, това веднага се отразява на всички останали показатели, като артериална хипертония, кръвното спада. Подобрява се дори, забележете, и глюкозният толеранс, т.е. има един апел на Световната организация на диабетолозите, че пациенти със захарен диабет тип ІІ и сънна апнея трябва веднага да бъдат лекувани за сънната апнея. Само това лечение намалява нивото на кръвната захар в кръвта или го нормализира и отнема риска за инсулт и инфаркт - практически ние даваме живот на тези пациенти. По-важното е, че тези пациенти са много млади. Това са пациенти на 40 до 50 г., дори 30-годишни млади, предимно мъже, които са в разцвета на силите си и които страдат от хронична хипоксия, т.е. от хроничен недостиг на кислород в мозъка - ежедневно, всяка вечер.

БНТ:
- Всъщност много от пациентите не си дават сметка колко сериозно е това. Те по-скоро търсят лекар, за да преодолеят неудобството да будуват цяла нощ. Но последиците за здравето са малко известни. Какви са всъщност те - опасностите?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- Действително част от пациентите, което е и акцентът, те примерно страдат от проблеми при заспиване, обаче някой им е казал, че еди кой си медикамент действа - примерно съседката ми каза - и започват директно да пият това лекарство, което изобщо не е за тях. Защото някои нарушения, колкото и да е интересно, те се влошават, ако се вземат медикаменти за сън. И дори и да има безсъние той се влошава от съответния медикамент. Апелът ни към поликлиничните невролози, към общопрактикуващите лекари, както и към пациентите е - да се отива на консултация с лекар, когато се забележат такива нарушения на съня, а не да се пият и да се приемат така лекарства. Много важно в това отношение е хигиената на съня, която е много малко известна, но, ако отидете на запад или в САЩ, първото нещо, ако имате каквото и да е нарушение на съня, ще ви бъде предписана хигиена на съня. Тя е много елементарна. Включва много интересни неща, които са лесни за направяне, но така или иначе пациентите не ги знаят. Примерно - лягане и ставане в определено време. Независимо дали това е уикенд, работен ден е следващият или сме в отпуск. По този начин имаме трениране на мозъка да регулира биологичния си часовник и той знае - става и ляга в определеното време. Циркадиалният ритъм не се променя и тогава този ритъм се запазва. Много хора отиват - най-елементарният пример е с хора, които отиват в чужбина, но често и сменят времевия пояс и да речем, когато в България е нощ, там е ден, където са отишли и тъй като са кратки - това се казва ”джет лег” синдром, те започват веднага да страдат от безсъние поради простата причина, че е обърнат ритъмът. Много хора поради промени в работния цикъл, започват да променят този ритъм, който имат и оттам настъпва безсънието. Така че това, което е важно - лягайте и ставайте в определено време - дори и събота, и неделя, и делничен ден. Важно е да се знае, че спалнята е само за сън - дане се работи в спалнята, да няма часовник в спалнята, който може да влошава нещата. Спалнята да бъде едно спокойно място

БНТ:
- В спалнята да няма телевизор...

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- В никъкъв случай да няма телевизор, защото мозъкът наистина се приучава и той се тренира, че това е място само за сън, той го разбира и свързва с мястото за сън и почивка. Това е тренировка на мозъка и действително сънят се възстановява, дори -забележете- без лекарства.

БНТ:
- При какви лекари трябва да се консултират хората, които имат трайни нарушения на съня?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- Първите са поликлиничните, общопрактикуващите лекари, които могат в голяма част да резулират проблема - затова е и тази конференция. По-голяма част от пациентите са за невролози- те са неврологични случаи, някои от тях са за белодробни специалисти. Но няма да сбъркат, ако се консултират с невролог, за да може да се прецени типът на заболяването - от тези 85 заболявания има 8 групи и те би трябвало да са класифицирани в една от тези групи и вече да се търси решението на проблема. Така че общопрактикуващите лекари и невролог е отговорът на този въпрос.

БНТ:
- Видяхме тука едни интересни апаратчета, как се въздейства с тях, какво представляват те?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
Това е така нареченият „ЦИПАП” - това е една назална маска, която се поставя на пациента и той свиква много бързо, която не позволява обструкция, т.е. запушване на горните дихателни пътища. Защото това е основният проблем - запушването, започва хъркане и спиране на дишането и именно това спиране на дишането и хъркането се подобряват чрез тази маска, която подава непрекъснато налягане в края на експириума. Практически след една такава нощ пациентът е излекуван т.е., е разбира се пак трябва да спи, и на следващата и по-следващета нощ с апарата, но той веднага се възстановява. Има млади мъже, които идват примерно само поради еректилна дисфункция, те дори нямат представа откъде е дошла и след първите 2 нощи с такъв апарат те казват, че всичко е регулирано и няма проблем, тъй като хипоксията вече я няма - кислородът е вече възстановен в мозъка.

БНТ:
- То е всъщност толкова важно, че влияе на дори на наглед странични функции на организма ?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- Значи представете си всяка нощ да изкачваш един връх и се връщаш и страдаш от липса на кислород. Имайте предвид, че в тежките случаи - тук показахме случаи на пациенти, които имат 60 апнея индекс-той спира да диша 60 пъти на час, като някои от тези паузи са над 1 минута. Това си представете, че когато човек не диша няма кислород - има хронична хипоксия - и това се отразява, с течение на времето се отразява. Започва кръвно налягане, става инсулт, инфарктили съответно тази еректилна дисфункция, така че всички органи страдат от тази хипоксия.

БНТ:
- Значи, когато има някакво нарушение във функциите на организма, човек да помисли дали спи добре и да потърси невролог?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- Ако има такива симптоми на безсъние най-вече. Две са основните неща - безсъние - не може да спи през нощта например - едно често заболяване е синдромът на неспокойните крака, което може да доведе до изключително тежко безсъние. Другият симптом е хиперсомнията - през деня човек не се чувства добре, уморен е, спи му се - оказва се, че 15-20% от катастрофите в световен мащаб стават поради заспиване на волана, поради сънна апнея най-вероятно. Т.е., ако има тези два симптома - не може да спи или на другия ден не се чувства добре - би трябвало да се консултира с лекар невролог.

БНТ:
- Всъщност леченито е с това апаратче - и само в болнично заведение става?

Доц. д-р Иван Стайков, д.м. завеждащ Клиника по неврология на болница „Токуда”:
- Това е само по отношение на това заболяване, но примерно по отношение на синдрома на неспокойните крака има медикамент, който почти веднага възстановява, за няколко нощи преодолява симптоматиката. Значи това е изключително неприятно заболяване. В САЩ има специални брошури и специалисти, които се занимават само с него. Един от пациентите казва: "Докторе, ако не можете да ми помогнете - ще си отрежа краката. Толкова тежко може да бъде - това са едни неприятни усещания, които стават, само когато си легнеш. Започва едно мравучкане, парене, болка, дърпане - най-вече на ходилата и подбедрицата, убийствено е за пациента - някои стават и танцуват фокстрот и това е през първата половина на нощта, през втората се успокояват и заспиват, но те се чувстват много зле и вече има медкаменти, които само с половин-едно хапче това нещо вече го няма - те казват, имаме много такива в нашето отделение, казват - аз за пръв път спах добре от години и се чувствам човек.