„Невъзможните пътища на двама мъже”- Петко Бочаров и Дончо Папазов в една история за прехода

Дали времената имат значение?...Всъщност невинаги историята е победител....
Понякога тя няма спомен за най-важното - как се прекосяват невъзможни пътища.
А това са твърде лични истории.Свободните хора знаят това .....
Знае го и 90 - годишния Петко Бочаров, докато прегръща съпругата си Теодора на юбилея от първата им среща. И когато приема поздравления за собствената си почетна възраст. Двамата познават невъзможните пътища....

Петко Бочаров:
Представете си ,че не умеете да плувате и ви пуснат в пълноводна река ,в бързея.За милия живот всичко ще направите ,ако има сламка ще се хванете за сламка,ако не се хванете за сламка ще се мъчите да се задържите на повърхността.Аз непрекъснато съм плувал по това течение и съм виждал как отляво и отдясно някои започват да гълтат вода и потъват.Но аз доплувах до спасителния бряг....
Трудно плуване .За журналиста-ветеран, роден през 1919-та, наричан неблагонадежден и който навремето получил като награда единствено съд за гювеч. Но ,който „не ,ама да „ - и днес разпраща непокорния си език до редакциите в София и Ню-Йорк.

Вие сте човек ,който не се примирява ,нали?
Петко Бочаров: Не!Има един лаф гражданин на света!Стигнал съм до един момент дето вече не ми пука кой какво говори...
А какво се е случва с още един мъж- преминал с една лодка преди много години във времената на забрани по невъзможния път в океана . Прекосявайки 8 пъти Атлантика и 3 пъти Пасифика, хранейки се само с планктон. Демокрацията направи мореплавателя за кратко депутат.А после бързо го отказа:

В морето сте минали по невъзможния път,а в живота невъзможни пътища има ли?
Дончо Папазов:Да!
Кой беше за вас?
Ами много пъти човек трябва да се бори.Страшно голям въпрос е този. Можеш в едно да си смел,а в друго не .И тогава трябва да се пребориш със себе си....

Е,тази битка и двамата мъже познават.Затова са си близки по сърце.И отдалече се хвалят един друг.Не е нужно нищо друго.Познават се по копнежите.По невъзможните пътища....
Навремето Петко Бочаров къртил дълго камъни по строежите.Възпитаник на Американския колеж и с баща-адвокат , защитавал 30 човека осъдени на смърт след 9-ти септември. И като мнозина преминава през време, в което едни устояват,а други не :

Не са ви пречупили?
Петко Бочаров:В никакъв случай!
Тази категоричност май, че е за цял живот. Казва ,че неговият университет е БТА , а става популярен с коментарите си по БНТ. Първият е негов.През 1962-ра .Когато славата трае кратко,но завинаги:

Петко Бочаров:
Всичко мина идеално ,оттатък стъклата правеха с палец така,чудно,браво и повече не ме потърсиха 12 години!...
А времената се менят.В края на 70-те Петко Бочаров вече си знаел,че комунизма няма да го бъде.А Дончо Папазов,в чийто род са депутати и търговци на розово масло от Казанлък си купува лодка в Созополския залив.
Годините когато се носят къси поли и панталони чарлстон. А той е лудо влюбен в съпругата си Джу:

Дончо Папазов
Аз съм изпитвал успех доста пъти в морето ,но странното е ,че когато човек свърши нещо,той не се чувства щастлив,особено когато му е коствало много усилия....От успеха не си щастлив както би трябвало....много пъти ми се е случвало...
А понякога мисли че е „роден за самотник".Разбрал го в морето когато останал сам и се почувствал свободен.Но изглежда харесва и бреговете .Когато започнали промените искал да стане част от тях:

Дончо Папазов:Не ми харесаха хората когато бях в Народното събрание,аз никога не съм бил обграден с толкова примитивни хора...

Вкусът на времето...И как се променя.Като лицата ,но най-вече по избора на пътищата.Едни поемат по очертаните ,други по невъзможните....

А Петко Бочаров е все така непримирим.Дали е спрял да коментира?Да ама не...

Петко Бочаров:
Аз не претендирам да съм автор на тази фраза ,може да ми е дошло в момента,но така си казвам „Да ,ама не!
И така си продължава .Днес пак коментира.Нарича държавата карикатура.

Петко Бочаров:
Демокрацията не е безсилна система .Демокрацията има много механизми за да решава много въпроси-аз не мога да търпя този лаф за липса на политическа воля.Дрън-дрън!Политическа воля!Ако има политическа воля,няма да има своеволия,няма да има корупция!
А времената....Те се менят...Но какво се променя наистина ? Когато след толкова невъзможни пътища даже 90 годишния Петко Бочаров тъгува за справедливост:

Петко Бочаров:
На хората им писна от несправедливост.Искате ли да ви кажа нещо лично,а аз не обичам да говоря лични неща.Ето къщата на моето семейство навремето била разрушена от бомба.През 52-ра национализирали имота срещу заплащане,а моето семейство не е получило и стотинка.После имота е продаден и има нова сграда и ако сега ме питате кой е собственика не мога да ви кажа... А за ирония на съдбата точно в същата сграда е настанена така наречената комисия „Кушлев"която се занимава с незаконно придобитите имоти...
А понякога историята наистина не пази спомени от най-важното.Изгубени са някъде.Като хората.Или като яхтата Тивия успяла да прекоси с Дончо Папазов бурите и океаните ,но потопена от един дъжд в Созопол.Ремонтирали я.Сега вози туристи.Но дали няма същата съдба като на цели поколения от прехода...

Боян Папазов: Да мисля...Да минеш големи изпитания и да закъсаш на някоя амбулантна дреболия-това е много обичайно за бърлгарина.На него изглежда не му издържа духа за за по-дълги усилия,за по-скучни усилия-той иска да стане нещо необикновенно...