Вълната на промените

Вълната на промените, изглежда, е на път да залее и Йемен. Президентът на страната Али Абдула Салех обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат през 2013 година и няма да предаде властта на сина си. Това се случва часове преди утрешния Ден на гнева в Йемен.

Подобни процеси се наблюдават в поне още три страни в региона - Алжир, Мароко, Йордания и дори в Сирия.

Вълната тръгна от Тунис и няма спиране. Повече от месец се наблюдават едни и същи улични протести и идентични реакции от страна на управляващите. Трима президенти дойдоха на власт преди три десетилетия - в Тунис, в Египет и в Йемен. Първият от тях вече напусна поста и страната си. Останалите двама са на път да го последват, притискани от така нареченото "Поколение 2011" - млади, образовани и безработни хора, които дадоха тон на общия хор на недоволството.

Вече никой не се съмнява, че в арабските страни, обхванати от промените, се разиграва идентичен сценарий. Гняв срещу пропитото от корупция и полицейщина минало, гняв срещу липсата на бъдеще, преодоляване на страховете и улични протести. И в Тунис, и в Египет армията отказа да се изправи срещу народа, като парадоксално допринесе за промените. И в двете страни на гребена на революцията пробляснаха имената на две притеснителни за Запада течения - "Възраждане" и "Мюсюлмански братя".

Демонстрантите в Тунис, обаче, побързаха да разграничат желанието си за промени от радикалния ислям. Показателно е, че в социалните мрежи на интернет хиляди млади тунизийци подкрепиха призива "Еннахда, махай се". Опасенията им по-скоро са, че бившите величия от обкръжението на сваления президент Бен Али ще направят всичко възможно да влязат в новата власт и са готови дори да се коалират с крайните ислямисти. Затова уличното недоволство не стихва, а протестиращите настояват за напълно нов кабинет.

Затова и народното недоволство измества наслагваните през последната година новини за трети фронт срещу Ал Кайда в Йемен - страната, където половината от населението живее в мизерия и чиито петролни залежи ще пресъхнат до 2017-а. Опасенията от навлизането на ислямистите във властта там са много по-основателни, отколкото в останалите държави от региона. Ако президентът бъде свален и се стигне до този сценарий, загубите ще бъдат значително по-големи, отколкото при изтеглянето на туристи от тунизийските и египетските курорти. Защото край йеменските брегове преминава крайно важният маршрут за превоз на петрол към Запада. Ако ислямистите надделеят, те могат да сложат ръка на черното гориво към Израел и западните държави.