Папски емисар на посещение в България

Една от най-влиятелните личности в хуманитарните науки и най-приближеният мислител до Папа Франциск - Мосеньор Марсело Санчес Сорондо дойде в България. Папският емисар е придружен от отец Бернар Ардура, който е председател на Папския комитет по исторически науки. Двамата са тук по личната покана на доктор Кирил Карталов, също член на комитета и възпитаник на "Милано Католика". Посещение със силни български следи.  Естествено продължение на аудиенцията  на нашата делегация при Папата на 24 май. Тя е фиксирана. Ежегодна. А останалите понякога чакат с години. Монсеньор Марсело Санчес Сорондо - аржентинец, е единствен в света е начело на две академии - канцлер на Папската академия на социалните науки и канцлер на Папската академия на науките, в която има 70 академици - 35 са нобелисти. За вярата, науката и културата в усилията за един нов хуманизъм в света говори пред нашата академична общност в БАН монсеньор Санчес Сорондо. Ренесансът и Просвещението изграждат общество на разума, на наукта, на технологиите, на напредъка. И поверяват съдбата на човека единствено на човешките ресурси. Но това го прави самотен, тревожен, объркан - господар и роб едновременно. Най-вече младите хора. Един нов хуманизъм би създал свят, в който е възможно да се изгради личността и самоосъществяването на човека. И истинското, красивото, справедливото да са вече реални, а не илюзия.

Монсеньор Марсело Санчес Сорондо - канцлер на Папската Академия на Науките и Папската Академия на Социалните науки: За намесата на човека има граници - хората трябва да използват ресурсите, потенциала на природата. Всеки път, когато вървим срещу природата, потъпкваме хуманизма. Например: Ако дадете на една крава нещо, което не трябва да яде, тя се превръща в "луда крава". Трябва да намерим начини да използваме това, което природата ни дава. Хуманизмът може да има своя заряд дори в развитието на новите технологии, стига те да са съобразени с човека като част от природата. 

Папската Академия за социални науки работи по авангардни проекти за решаване на глобални проблеми като климатичните промени, околната среда, питейната вода в много райони на Африка и Азия. И според доктора по философия от Буенос айрес - един от основните архитекти на позициите на Ватикана днес, религиите не трябва да разделят и противопоставят хората заради политически изгоди и власт. А да ги обединяват в борбата срещу глобални проблеми като търговията с органи, трафикът на дрога и хора, проституцията... Така по проекти на Ватикана днес работят и християни, и будисти, и индуисти, и мюсюлмани... Папският емисар дойде тук придружен от отец Бернар Ардура, председател на Папския комитет по исторически науки. А член на този комитет е и българинът доктор Кирил Карталов. Въпитаник на могъщия университет Милано Католика. Поредната му книга за Папа Йоан 23-ти - Анджело Ронкали, известен като бълагсркият папа, защото е бил нунций у нас преди ВСВ - взе миналата година най-престижната европейска награда за исторически науки "Акуи История".