20 години от трагичната смърт на 14 войници (ОБЗОР)

Днес се навършват 20 години от катастрофата на околовръстния път на София, в която загинаха 14 войници. Въпреки дистанцията на времето - развръзка по случая липсва. Едно е сигурно - камионът с войниците се удря в трактор и се самозапалва. Возещите се в каросерията загиват. По чудо оцелява само един. През годините се появяват десетки версии за трагедията. 20 години са и много и малко време - очевидно обаче 20 години са недостатъчни, за да стане ясно защо 14 момчета постъпиха на военна служба, за да станат мъже, но така и не се завърнаха по домовете си. Днес случаят е позабравен от обществената памет. За трагедията напомня само този паметник. Времето не му е простило и на него - плочите са се поразхлопали. За родините на 14-те загинали войници онази поговорка отново за времето, че лекувало - не е вярна. Днес те се събраха с цвете и свещ в ръка. Станали са си близки, създали са от разбитите си семейства едно цяло.

Венета Василева - майка на ефрейтор Павел Димитров: "20 години не може да се забрави този ден - 11 август, когато загинаха нашите деца. Мъката си остава за цял живот".

Те съжителстват с тъгата, но и спомените. Майки, съпруги, деца на 14 войници, останали завинаги в служба на родината. Така и не успели да извикат ,,Уволнение". А близките им са загубили надежда, че ще узнаят отговора на въпроса ,,защо", защо тази ужасна трагедия ги беляза завинаги.

Десислава Вълчева - съпруга на лейтенант Венцислав Вълчев: "Никога няма да излезе наяве това".

Десислава вярва, че случилото се преди 20 години не е инцидент. Макар и трудно, изрича думата ,,убийство,,. Извършителят според нея ще остане неизвестен. Посветила се е на сина си - тогава на две, днес на 22 години. Гордее се, че вече е студент, поема по своя път. Осиротялото им семейство се сдобило с нови членове - децата на други загинали военни.

Десислава Вълчева - съпруга на лейтенант Венцислав Вълчев: "Скоро ми каза, че нали баща му, дядо му и сега едно приятелче от тези деца са му най-добрите приятели и нали с тях се разбира най-много. Разбирате ли, той явно си е създал един образ така на баща в съзнанието и разчита на него".

Разчитат и на най-близките.

Венета Василева - майка на ефрейтор Павел Димитров: "Живея така покрай близките - приятели, приятелки".

Десислава Вълчева - съпруга на лейтенант Венцислав Вълчев: "Кара ме да се усмихвам това, че сме живи, че сме здрави и така продължаваме да се борим с живота".

Делото за смъртта на 14-те войници е образувано незабавно. В хода на събиране на доказателствения материал обаче то е засекретено, тъй като съдържало много класифицирана информация. Затова и категоричен отговор на въпроса - защо се е стигнало до този инцидент - не може да се даде, поне засега. Иначе с годините и версиите се увеличават - започва се от тежък пътен инцидент, със случая се свързва и името на Иво Карамански, той е разпитван. Заговаря се за неуспешно покушение срещу него, за стрелба от неговите охранители и още и още. Полковник Елин Алексов е един от последните прокурори, работили по делото.

полк. Елин Алексов - говорител на Военноокръжна прокуратура - София: "Една от основните версии е обикновено пътнотранспортно произшествие с много тежки резултати - загуба на управление на автомобила. По чисто нещастно стечение на обстоятелствата двата резервоара са се намирали срещуположно един срещу друг, което е довело до взривяване на горивото и на двете машини и до този ужасяващ пожар изпепелил тия момчета. Работено ли е по версии - стрелба от страна на Карамански, покушение срещу Карамански, моторист - вече с какви ли не версии се запознах? Работено е по всички версии, за които може да се изгради някакво логическо съмнение. Аз мога да кажа за заключението на военно-окръжната прокуратура - виновник между военослужещите няма".

Алексов допълни още, че доказателствата сочат - шофьорът на трактора не е виновен. Водачът на камиона е загинал, така че дори да се докаже вина наказателното производство ще се прекрати. Материали от делото са изпратени в Градската прокуратура за извършване на проверка дали има външна намеса от неизвестен извършител. И така 20 години се натрупват въпросите без отговор, а класифицираната информация се разсекретява чак след 30 години. Остават още десет - до тогава съмненията остават.