Награда за българина, изобретил дигиталния часовник

Знаете ли, че българин е изобретил първия дигитален ръчен часовник и първия безжичен сърдечен монитор. Петър Петров е един от най-продуктивните изобретатели на ХХ век, но у нас малко се знае за гениалния българин, работил за НАСА по програмата Аполо. Живял е в няколко държави по света, сред които и Съединените щати, където умира през 2003 година. Преди дни близките му получиха орден "Мадарски конник" - първа степен, с който Петров беше отличен посмъртно за приноса му в космическите изследвания, строителното инженерство и комуникациите. Със семейството на изобретателя се срещна Надежда Василева.

Животът му изглежда космически, прилича на филм с невероятен сюжет, в който съдбата дава исторически шансове и следва силата на технологиите. Петър Петров или Питър, както го наричат американските му наследници, се ражда в село Брестовица. Бил е във френския легион. Офицер и дворцова охрана на цар Борис Трети. Учи инженерство и корабостроене в Германия и проектира над 60 кораба. Емигрира в Канада, участва в проекти на полярния кръг и арктическите бази на Съединените щати. Синът на Петър - Ралф, разказва, че баща му се възползвал от възможността, която през 50-те американските власти дали на инженери-емигранти до 40 години да живеят в страната. И пристигнал в последния момент - навръх 40-я си рожден ден с конструирана от него 20-метрова яхта.

Ралф Петроф:
- Когато растях, баща ми беше нещо като комбинация между Томас Едисон и Индиана Джоунс. Той беше изследовател, но и приключенец. Гледахме какво прави с широко отворени очи. Плувахме край Съединените щати с новия му катамаран, минавахме през урагани. Когато си на 10 години и баща ти казва - всичко ще бъде наред, ти казваш - да, добре!

В Съединените щати Петър Петров участва в изграждането на ракетата Сатурн 5 по програмата на НАСА Аполо.

Той беше експерт в телеметрията - в изпращането на безжичен сигнал от космическия кораб до земята. Работи по първия метеорологичен и първия комуникационен сателит. След това използва тези умения, така че да може да се следи сърдечният ритъм на астронавтите, когато са на луната. Това го вдъхнови да си каже, че същото нещо може да се прави и в болниците.

Сега болниците използват варианти на безжичния сърдечен монитор на Петров. Сред изобретенията му е и първият дигитален ръчен часовник, наречен Пулсар. За откритията си Петър Петров беше отличен посмъртно с орден Мадарски конник. Получи го неговият внук Райън.

Райън:
- Наградата е за моя дядо, за мен е голяма чест да я приема. Никога няма да забравя този ден. Връщайки се назад във времето, е толкова невероятно да се види откъде е тръгнал той.

Райън учи езика на дядо си, чете на кирилица и знае български думи.

За роднините на изследователя, успехът му се дължи и на много труд.

Димитър Петров:
- Трудолюбив, той е такъв човек, не е спирал да работи през целия си живот. И това му донесе успехите и славата.

В последните години от живота си Петър Петров мечтаел, но не успял да се върне още веднъж в родината си. Сега неговите близки последваха мечтата му. Защото България е част и от техния космос.